Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Всички се изправиха, нарамиха метлите и един по един излязоха от съблекалнята на ослепителното слънце. Посрещна ги оглушителен рев, сред който Хари пак долови пеене, макар и заглушено от насърчителните възгласи и освиркването.
Отборът на «Слидерин» вече стоеше и ги чакаше. И играчите носеха сребърните значки коронки. Новият капитан Монтагю имаше телосложението на Дъдли Дърсли, а дебелите му ръце приличаха на космати пушени бутове. Зад него бяха застанали Краб и Гойл, и те почти толкова едри, размахваха нови бухалки на биячи и примигваха тъповато. Отстрани просветваше белезникаворусата коса на Малфой. Срещна очите на Хари и след като почука по значката като коронка върху гърдите си, се ухили.
— Капитаните да си стиснат ръце — разпореди се реферът Мадам Хууч, когато Анджелина и Монтагю се приближиха един към друг. Хари бе сигурен, че Монтагю се опитва да счупи пръстите на Анджелина, тя обаче и не трепна. — Яхнете метлите!
Мадам Хууч захапа свирката и я наду.
Топките бяха пуснати и четиринайсетте играчи се стрелнаха нагоре. Забелязал с крайчеца на окото, че Рон се понася към головите обръчи, Хари се извиси още по-нагоре, изплъзна се на един блъджър, описа над игрището широк кръг и се огледа с надеждата да зърне златисто проблясване. В другата половина на стадиона Драко Малфой правеше съвсем същото.
— Ето, Джонсън… с куофъла е Джонсън… как само играе това момиче, от години го повтарям, а тя все не иска да излезе с мен…
— ДЖОРДАН! — ревна професор Макгонъгол.
— Просто любопитен факт, госпожо, предизвиква интерес… и така, Джонсън се изплъзва на Уорингтън, изпреварва Монтагю… Ауууу… Краб я удря в гръб с блъджъра… Монтагю улавя куофъла, отправя се към другия край на терена, хубав блъджър на Джордж Уизли, насочва го към главата на Монтагю, той изпуска куофъла, хваща го Кейти Бел от «Грифиндор», която подава на Алиша Спинет, а пък Алиша…
Гласът на Лий Джордан кънтеше по стадиона и Хари се мъчеше да следи коментара през свистящия в ушите му вятър и шума по трибуните, разтърсени от викове, дюдюкане и песни.
— … Алиша финтира Уорингтън, изплъзва се на косъм от един блъджър… опасно положение, Алиша… множеството го посреща възторжено, чуйте го само, какво ли пее?
Лий млъкна и се ослуша, а песента се извиси ясна и звучна над морето от зелено и сребристо в слидеринския сектор по трибуните:
— Алиша подава обратно на Анджелина! — изкрещя Лий точно когато Хари направи завой, вбесен от песента, която току-що бе чул, но разбра, че Лий се опитва да заглуши текста й. — Хайде, Анджелина… доколкото виждам, й остава да преодолее само пазача!… ТЯ СТРЕЛЯ… ТЯ… уууу!
Пазачът на слидеринци Блечли беше спасил гола и метна куофъла на Уорингтън, който отпраши с него, лъкатушейки между Алиша и Кейти, а когато тръгна да се приближава все повече към Рон, песента долу екна още по-силно:
Хари не се сдържа, отказа се да търси снича и обърна «Светкавицата» към Рон, самотна фигурка в дъното на игрището, рееща се пред трите голови обръча, докато едрият като канара Уорингтън се носеше шеметно към него.
— … С куофъла е Уорингтън, той се отправя към стълбовете, далеч е от обсега на блъджърите, пред него е само пазачът…
От трибуните на слидеринците проеча мощно:
— … И така, това е първото изпитание на Уизли, новия пазач на «Грифиндор» и брат на биячите Фред и Джордж, многообещаващ млад талант… хайде, Рон!
Но радостните писъци долетяха откъм местата на слидеринците: Рон се беше гмурнал трескаво с разперени ръце, куофълът беше просвистял точно между тях и беше влязъл в средния обръч.
— Гол за «Слидерин» — чу се гласът на Лий, заглушен от дюдюкането и крясъците на тълпите долу, — десет на нула за «Слидерин»… лош късмет, Рон.
Слидеринците запяха още по-силно:
— Куофълът отново е у грифиндорци, Кейти Бел се устремява напред… — викна храбро Лий, макар че вече не бе в състояние да надкрещи оглушителните възгласи долу.