Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— КАКВО ПРАВИШ, Хари? — изпищя Анджелина, после се извиси и се стрелна покрай него, за да не изостава от Кейти. — РАЗМЪРДАЙ СЕ, ХАЙДЕ!
Хари осъзна, че повече от минута стои на едно място във въздуха, напълно забравил за снича и погълнат от развоя на мача. Ужасен, се гмурна надолу и пак закръжи над игрището, като се озърташе и се опитваше да не обръща внимание на тътена, който се разнасяше над стадиона:
Колкото и да се взираше, от снича нямаше и следа, а Малфой обикаляше точно като Хари над стадиона. Разминаха се някъде по средата на терена и се отправиха в противоположни посоки, Хари чу как слидеринецът пее високо:
— … Отново Уорингтън — крещеше Лий, — подава на Пюси, който се изплъзва на Спинет, хайде, Анджелина, можеш да го настигнеш… не, оказва се, че не можеш… затова пък хубав блъджър от Фред Уизли, всъщност не от Фред, а от Джордж Уизли, няма значение, един от двамата, Уорингтън изпуска куофъла, а Кейти Бел… ъъъ… и тя го изпуска… сега с куофъла е Монтагю, капитанът на «Слидерин» се извисява заедно с куофъла над игрището, хайде, грифиндорци, спрете го!
Хари си наложи да не гледа какво става при Рон и се понесе шеметно в другия край на стадиона, зад головите обръчи на слидеринци. Докато подминаваше техния пазач Блечли, го чу, че и той пее заедно с тълпата долу:
— … Пюси отново успява да избяга на Алиша и се насочва право към головите стълбове, спри го, Рон!
Не беше нужно Хари да се обръща, за да види какво е станало: откъм трибуните на «Грифиндор» се чу ужасен вопъл, придружен от възгласите и овациите на слидеринци, които бяха екнали с нова сила. Хари погледна надолу и забеляза точно пред трибуните кучешката физиономия на Панси Паркинсън, която с гръб към игрището даваше тон на запалянковците от «Слидерин»:
Но двайсет на нула все още не означаваше нищо, имаше време «Грифиндор» да навакса в резултата или спечели точките от хващането на снича. Трябваха им само няколко гола, внушаваше си Хари, и както обикновено, щяха да водят. Понесе се и закриволичи между играчите, подгонил нещо бляскаво, което се оказа часовникът на Монтагю.
На Рон обаче му вкараха още два гола. Сега вече желанието на Хари да улови снича започваше да се превръща в паника. Да можеше да го открие и бързо да сложи край на мача!
— … Кейти Бел от «Грифиндор» се изплъзва на Пюси, заобикаля Монтагю, хубав завой направи, Кейти… тя подава на Анджелина Джонсън, Джонсън взима куофъла, изпреварва Уорингтън, отправя се към головите стълбове, хайде, Анджелина… ГРИФИНДОРЦИ БЕЛЕЖАТ ГОЛ! Четирийсет на десет, четирийсет на десет за «Слидерин», Пюси поема куофъла…
Сред възгласите на грифиндорци Хари чу и рева на нелепата лъвска шапка на Луна и се поободри — водеха им с някакви си трийсет точки, само трийсет, преспокойно можеха да догонят в резултата. Хари избегна блъджъра, който Краб бе запратил с все сила към него, и пак затърси трескаво над игрището снича, като не изпускаше от око Малфой, да не би той да го зърне пръв, но подобно на него и слидеринският търсач продължаваше да кръжи над стадиона и да се взира безплодно…
— … Пюси мята на Уорингтън, той подава на Монтагю, който отново намира Пюси… намесва се Джонсън, която хваща куофъла, Джонсън на Бел, нещата потръгват… всъщност не… Бел е уцелена от блъджъра, метнат от Гойл от отбора на «Слидерин», отново Пюси овладява…
Но Хари най-сетне бе съгледал мъничкия крилат златен снич, увиснал на педи от игрището откъм страната на слидеринци.
Той политна рязко надолу…
След броени секунди Малфой се стрелна в небето отляво на Хари — размазано сребристозелено петно, долепено до метлата…
Сничът заобиколи в основата един от головите стълбове и захвърча към противоположните трибуни. Тази промяна в посоката бе добре дошла за Малфой, който се намираше по-близо, а Хари обърна «Светкавицата» и двамата с търсача на «Слидерин» бяха рамо до рамо…
На няколко крачки от земята Хари вдигна от метлата дясната си ръка и я протегна към снича… отдясно Малфой също се пресегна и затърси, заопипва…