Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Грей се метна напред и го улови, преди да е паднал на пода. Още докато се пързаляше по гръб, се прицели в Исак.
Той можеше да се дръпне, би трябвало да се дръпне, но вместо това само държеше Ишке в прегръдките си, лицето му бе застинало в маска на смъртна агония.
Грей стреля — чист изстрел в главата, който освободи Исак от нещастието му.
Близнаците се свлякоха едновременно на пода, преплели ръце, кръвта им се смесваше.
Грей се изправи.
Марша нахлу в стаята, насочила пистолета си към Болдрик. Старецът се взираше в мъртвите си внуци. Стоеше, опрян на бастуна си, но в очите му нямаше скръб, а само клинично огорчение, като на учен, който не може да повярва, че лабораторните му резултати са толкова лоши.
Борбата беше траяла по-малко от минута.
Индикаторите на енергометъра бяха в червената зона. Оставаха най-много две минути до импулса. Грей притисна горещото дуло на пистолета в бузата на стареца.
— Изключи я.
Болдрик го погледна в очите и каза спокойно:
— Не.
Със затихването на експлозиите замръзналата жива картина в горния коридор на къщата се раздвижи. Чудовищните хиени бяха залегнали на пода още при първия взрив. Няколко бяха избягали с подвити опашки, но другите останаха близо до сгащената си плячка. И сега се надигаха.
— Не стреляйте! — прошепна настойчиво Монк. — Всички в онази стая!
Махна към една врата встрани. Влезеха ли вътре, можеха да се защитават по-добре, само на един фронт. Гюнтер повлече Анна натам. Моси Д’Гана се дръпна от звяра, който беше пробол с копието си, и помогна на майор Брукс да се изправи. Кръв бликаше от дълбоко ухапване в бедрото на офицера.
Надигна се свирепо предупредително ръмжене.
— Монк… — прошепна Лиза; беше клекнала до безчувствения Пейнтър до една съседна врата. Огромен звяр, най-големият, който бяха видели досега, надвисваше над двамата, извън пряк обстрел заради Лиза и Пейнтър.
Изгърбил рамене и разтворил широко крака, звярът пазеше плячката си. Бърните му бяха дръпнати силно назад и откриваха остри като бръснач зъби; ръмжеше заплашително, кръв и лиги капеха по пода. Очите му святкаха в знак никой да не се приближава.
Монк усети, че ако някой от тях дори вдигне оръжието си, звярът ще се нахвърли върху Пейнтър и Лиза. Въпреки това трябваше да действа. Но преди да е помръднал, някой извика заповедно от дъното на коридора.
— Скулд! Не!
Монк се обърна.
Беше Фиона. Мина на сантиметри край две от съществата, без да им обърне внимание, и те легнаха с жално скимтене. В едната й ръка припукваше включен тазер. В другата държеше някакво устройство. Антената му сочеше към звяра, надвиснал над Лиза и Пейнтър.
— Лошо куче! — каза Фиона.
За пълно удивление на Монк съществото отстъпи, ръмженето му постепенно стихна, а настръхналата козина по врата му се слегна. Сякаш обвито от заклинание, то леко се олюля. Огънят в очите му угасна и то легна на пода. А после издаде меко стенание, почти в екстаз.
Монк плъзна поглед по коридора. И другите чудовища бяха надвити от заклинанието.
— Вааленбергови са имплантирали чипове в главите на гадинките си — обясни Фиона и показа устройството в ръката си. — Могат да предизвикват у тях болка… и удоволствие.
Доволно ръмжене се надигна от огромния звяр на прага.
Монк изгледа намръщено предавателя.
— А ти как се добра до…
Фиона вдигна поглед към него и им махна с устройството да я последват.
— Откраднала си го — каза Монк.
Тя сви рамене и тръгна по коридора.
— Да кажем, че налетях на една стара познайница и това нещо се озова в джоба ми. Тя и без това не го използваше.
Ишке, помисли си Монк, докато помагаше на другите да последват момичето.
Помогна на Лиза да вдигнат Пейнтър. Гюнтер мъкнеше Анна. Моси и Брукс се крепяха взаимно. Страшен атакуващ отряд бяха, няма що.
Но вече си имаха подкрепление.
Зад тях глутницата ги следваше, цяла дузина, а скоро се присъединиха и други, подмамени от насладата, която се излъчваше от момичето, тяхната лична пастирка, повела стадо чудовища.
— Не мога да се отърва от тях — каза Фиона, заваляше леко думите. Монк забеляза, че ръцете й потрепват. Момичето беше ужасено. — След като открих правилния бутон, ме последваха от клетките си. Скрих се в стаята, където Грей ми каза да го чакам… но те явно са останали в коридора и стаите наоколо.
„Страхотно — помисли си Монк. — А ние налетяхме право на тях като идеалната закуска след секс.“
— После чух виковете ви, а след това взривовете и…
— Добре — успя най-накрая да я прекъсне Монк. — Кажи ми за Грей. Къде е?