Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Назад… назад…
Свиреп рев изригна иззад ъгъла. Последва злокобен вой… и възбуден кикот. Пронизителен писък заглуши всичко останало.
— Укуфа — каза Моси и им махна да се връщат.
— Бягайте! — каза Брукс. — Ще се опитаме да ги изплашим, после ще ви настигнем.
Монк дръпна Лиза и Пейнтър назад.
— Какво е това? — попита Лиза със свито гърло.
— Някой си е насъскал кучетата — каза Монк.
Гюнтер подтичваше тежко до тях. Буквално носеше сестра си — краката й се влачеха безсилно по пода.
Зад тях изригна стрелба.
Воят и зловещият кикот преминаха в писъци на болка и ярост.
Затичаха по-бързо.
Още изстрели, трескави някак.
— По дяволите! — изруга Брукс зад тях.
Лиза погледна през рамо.
Брукс и Моси зарязаха позицията си и хукнаха по коридора, без да спират да стрелят.
— Давай, давай… — изкрещя Брукс. — Прекалено са много!
Три огромни създания с бяла козина изскочиха иззад завоя. Ноктите им се забиваха в дюшемето. Олигавените чудовища тичаха на зигзаг, сякаш предусещаха накъде летят куршумите, които така и не успяваха да ги ранят смъртоносно. И трите бяха целите в кръв, но раните сякаш ги настървяваха, вместо да ги отслабят.
Отпред още два звяра, същите като онези отзад, излизаха дебнешком от две срещуположни врати и отрязаха пътя им за бягство.
Засада.
Огромният пистолет на Гюнтер гръмна оглушително като оръдие. Звярът, в който се целеше, обаче се отмести толкова бързо, че движението му не можеше да се проследи.
Монк вдигна пистолета си и рязко спря.
Лиза се блъсна в него и падна на колене, като повлече и отпуснатото тяло на Пейнтър. Той се срина на пода и измърмори завалено:
— Къде…
Лиза го дръпна по-ниско. Из целия коридор летяха куршуми.
Остър вой изкънтя зад нея.
Тя се извърна. Тежко мускулесто същество излетя от една врата и прикова майор Брукс до стената.
Лиза изпищя.
Моси се хвърли на помощ на офицера, вдигнал копието над главата си и раззинал уста в безсловесен вик.
Лиза прегърна Пейнтър.
Съществата бяха навсякъде.
Някакво движение привлече погледа й. Друг звяр се измъкваше от една врата вляво. Муцуната му беше червена от прясна кръв. Алените му очи светеха. Нещо прещрака в главата на Лиза и тя изведнъж се озова пред първия будистки монах, когото беше видяла в манастира — умопомрачен, обезумял, но все още в движение, движение, продиктувано сякаш от зъл гений.
Тук беше същото.
Чудовището тръгна към нея, озъбено победоносно.
15.
Рогата на бика
Камиси лежеше под камуфлажния брезент.
— Три минути — каза до него доктор Пола Кейн: и тя лежеше по корем.
Двамата наблюдаваха с бинокли черната ограда.
Камиси беше разгърнал силите си покрай границата на парка. Тук-там зулуси от племената се мотаеха, без да се крият, и превеждаха малки стада добитък по стари пътеки. Старейшини с традиционните мъниста, листа и пера стояха на групи, наметнали одеяла на раменете си. В селото вече пееха и биеха барабани — идеята беше шумът да е силен, а цветовете ярки. Стълпотворението трябваше да мине за сватбена церемония.
Мотоциклети, раздрънкани камиони и ръждясали велосипеди бяха струпани без никакъв ред наоколо. Част от младите воини, дори жени, се мотаеха около превозните средства, едни се прегръщаха като влюбени двойки, други вдигаха дървени чаши и крещяха във фалшиво алкохолно опиянение. Група гологърди мъже, изрисувани за празненството, изпълняваха традиционен танц с тояги.
С изключение на тези тояги друго оръжие не се виждаше никъде.
Камиси нагласи фокуса на бинокъла и погледна над високата ограда, увенчана с намотки бодлива тел. В зеления листак се долавяше движение. Войниците на Вааленберг се бяха събрали на висящите пътеки, за да охраняват границата.
— Една минута — тихо рече Пола и погали снайперистката пушка, нагласена на триножник под повдигнатия като ниска палатка брезент. Камиси с изненада беше научил, че докторката е печелила златни олимпийски медали по стрелба.
Камиси свали бинокъла. Традиционната нападателна стратегия на зулусите се наричаше „бик“. Най-многобройният отряд, наречен „гръдта“, повеждаше масирана фронтална атака, а от двете страни „рогата на бика“ удряха по фланговете, отрязваха пътя за отстъпление на противника и го обграждаха. Този път обаче Камиси беше внесъл малка промяна, с оглед на съвременните оръжия. Точно по тази причина беше обхождал цяла нощ терена и бе залагал изненадките си.
— Десет секунди — предупреди Пола и започна да отброява тихо. Опря буза на приклада на пушката.