Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Не! — твърдо заяви Грей. — Дайте да ви покажа!
Огледа се и видя на едно от компютърните бюра маркер. Посочи го и каза:
— Подайте ми го.
Свъсил вежди, Болдрик кимна на Исак.
Подхвърлиха му маркера.
Грей го хвана, коленичи на пода и започна да чертае с черния маркер върху сивия линолеум.
— Руната от библията на Дарвин.
Начерта я.
— Руната Mensch — каза Болдрик.
Грей почука по символа с долната част на маркера.
— Тя символизира висшето състояние на човека, богоподобната същност, скрита във всеки от нас, усъвършенствания ни вид.
— Е, и?
— Това е била целта на Хуго. Търсеният краен резултат. Нали?
Болдрик бавно кимна.
— Хуго едва ли би вмъкнал резултата в кода си. Защото кодът води до него, до резултата. — Почука още веднъж по руната. — Тя няма място в кода.
Лицето на стареца се отпусна, сякаш бавното просветление най-после бе наместило застъпващите се части на мозайката.
— Другите руни в библията…
Грей ги начерта на пода, за да илюстрира аргумента си.
— Тези две руни се събират в третата. — Огради в кръг двата двуроги символа. — Те представят човечеството в базовата му форма, онази, която води към по-висшето състояние. И като такива, именно те трябва да бъдат включени в кода.
Грей изписа първоначалната поредица руни.
— Тази поредица е грешна.
Зачеркна руните и изписа правилната поредица, като раздели последната руна на две.
Болдрик се приближи.
— И това е правилната поредица? Която трябва да се разшифрова?
Грей отговори, без да преиначава истината.
— Да.
Болдрик кимна, обмисляше новото разкритие.
— Смятам, че сте прав, капитан Пиърс.
Грей се изправи.
— Dank u — каза Болдрик и се обърна отново към Исак. — Активирай Камбаната. Убий приятелите му.
Лиза помогна да изнесат Пейнтър от хеликоптера. Зулуският воин — Тау — го крепеше от другата страна. Седативът, който беше инжектирала на Пейнтър, имаше краткотрайно действие. След пет минути той трябваше да се свести.
Гюнтер крепеше Анна. Очите й се бяха премрежили. Беше си била поредната доза морфин. Но храчките й вече бяха кървави.
Пред тях Монк и Моси Д’Гана стояха над труповете на тримата пазачи, охранявали хеликоптерната площадка. Бяха ги хванали неподготвени — в края на краищата те очакваха да им докарат затворник. Няколко изстрела с двата пистолета със заглушители се бяха оказали напълно достатъчни, за да овладеят площадката.
Монк и Тау си размениха местата.
— Стой тук. Пази хеликоптера. И дръж под око пленника — каза Монк на зулуса.
Бяха измъкнали Джералд Келог от хеликоптера и го бяха зарязали на покрива. Устата му беше запушена, ръцете му бяха стегнати с белезници зад гърба, глезените му бяха вързани.
Монк махна на майор Брукс и Моси Д’Гана да тръгнат първи. Всички се бяха запознали с плана на къщата, предоставен им от Пола Кейн, и бяха определили най-добрия подстъп към подземното ниво. Двамата, американският офицер и зулуският старейшина, тръгнаха в синхрон, сякаш цял живот бяха работили в екип. Гюнтер, въоръжен с пистолет и автомат, ги последва — крепеше сестра си.
Брукс мина напред и отключи с една от картите, които бяха взели от мъртвите пазачи. После двамата с Моси хлътнаха през входа да разузнаят пътя напред. Другите изчакаха.
Монк си погледна часовника. Всичко зависеше от пълния синхрон.
Отдолу се чу тихо изсвирване.
— Тръгваме — каза Монк.
Влязоха и се озоваха на късо стълбище, водещо към шестия етаж. Брукс стоеше на площадката. Още един пазач лежеше проснат на стълбите с прерязано гърло и изтичаща кръв. Моси клечеше на долната площадка с окървавен нож в ръка.
Продължиха надолу, площадка след площадка. Не срещнаха повече пазачи. Както се бяха надявали, в по-голямата си част живата сила на имението беше изпратена навън. Събиращото се зулуско множество беше привлякло вниманието на охраната.
Монк пак си погледна часовника.
Стигнаха до втория етаж и поеха по дълъг коридор с полирана ламперия. Беше тъмен, целият в сенки. Аплиците примигваха, сякаш електрическата система все още даваше смущения след спирането на тока… или нещо друго изсмукваше големи количества енергия.
Лиза сбърчи нос — долови във въздуха неясна смрад.
Коридорът свърши, разклонявайки се перпендикулярно в две посоки. Брукс пое надясно, но след миг се върна запъхтян и опря гръб в стената.