Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Грей… — безсилно промълви мъжът.
Грей буквално изстина от изненада и ужас.
— Директор Кроу? — И бързо се приближи до шефа си.
— Няма време — предупреди тъмнокосата жена, все така облегната на Монк. И тя не изглеждаше по-добре от Пейнтър. Плъзна поглед по щита и Камбаната. — Ще ми трябва помощ, за да вляза в камерата. А той ще дойде с мен.
И вдигна треперещата си ръка към Болдрик Вааленберг.
Старецът простена.
— Не…
Жената го изгледа гневно.
— Трябват два чифта ръце за полярните връзки. А ти познаваш машината най-добре.
Монк даде знак на чернокожия.
— Моси, помогни ми да вкараме Анна в камерата. Ще ни трябва стълба. — А после се обърна към Грей и двамата си стиснаха ръцете, даже се прегърнаха леко.
— Нямаме време — каза Грей в ухото на Монк, изненадан от облекчението, с което го бе заредила появата на приятеля му. Надеждата му се възраждаше.
— На мен ли го казваш? — Монк откачи от колана си радиостанция и му я подаде. — Ти виж да оправиш ония джаджи долу. Аз поемам нещата тук.
Грей взе радиостанцията и бързо излезе. Имаше хиляди въпроси, но те щяха да почакат. Остави радиоканала отворен. Чуваха се звуци и гласове, спорове и няколко вика. Последваха го нечии стъпки, тичешком. Той погледна през рамо. Беше Фиона.
— Идвам с теб! — извика тя и при аварийното стълбище го настигна.
Той бързо заслиза надолу.
Тя вдигна предавателя с извадената антена.
— В случай, че налетиш на някое от чудовищата.
— Само не изоставай — каза той.
— О, я млъкни!
Останалата част от пътя до долното ниво и стаята за поддръжка изминаха на бегом.
Монк се обади по радиото:
— Анна и дъртото копеле са в камерата. Е, него се наложи да го поубеждаваме малко. Срамота. А тъкмо бяхме започнали да се сближаваме.
— Монк… — предупредително каза Грей. Нямаха време за глупости.
— Ще дам радиото на Анна. Ще координираш действията си с нея. А, между другото — имаш по-малко от минута. Чао.
Грей поклати глава и посегна да отвори вратата на стаята за поддръжка.
Заключено.
Фиона го видя да дърпа повторно топката и въздъхна.
— Нямаш ключ, а?
Грей се намръщи, извади пистолета от колана си и се прицели в ключалката. Стреля. Изстрелът отекна силно и остави димяща дупка на мястото на ключалката. Той бутна вратата навътре.
Фиона влезе след него.
— Е, явно и така става.
Грей плъзна поглед по двигателния комплекс и буталата за вдигане и смъкване на ударния щит.
Странен ритмичен статичен шум се носеше откъм радиото, усилваше се и утихваше като вълни по крайбрежие. Сигурно някакво смущение, причинено от Камбаната, реши Грей. Явно Монк вече беше дал радиото на Анна.
В потвърждение на това гласът й долетя сърдит през статичния шум. Спореше за нещо. Почти неразбираем технически спор, гневна смесица от немски и датски. Грей се опита да не му обръща внимание. После гласът на жената се чу по-ясно, на английски:
— Капитан Пиърс?
— Да? Чувам ви.
— Запушили сме с пръсти пробойната, така да се каже, но няма да издържим дълго.
— Разбрано.
Най-после Грей видя къде е проблемът. Предпазителят при едно от буталата пушеше. Грей го хвана с крайчето на ризата си и го измъкна. Обърна се към Фиона.
— Трябва ни друг. Все трябва да има резервни бушони тук някъде.
— Побързайте, капитане.
Статичният шум се засили зловещо, но не толкова, че да погълне трескаво прошепнатите думите на Болдрик към Анна:
— … при нас. Добре дошла си с твоите познания за Камбаната.
Макар и уплашен, Болдрик не се отказваше от шантажите си.
Грей се заслуша внимателно. Щеше ли да ги предаде жената? Махна на Фиона.
— Дай ми предавателя.
Тя му го подаде. Грей го хвана и отчупи металната антена. Нямаше време да търси резервен бушон. Налагаше се да го заобиколи. Натика антената между контактите, после отиде при едно контролно табло с масивен лост за ръчен контрол. Ясно беше за какво служи.
Над него имаше надпис OP, под него — ONDER’AAN.
Нагоре и надолу.
Фасулска работа.
Грей заговори в радиото:
— Анна. С Болдрик можете да излезете от камерата.
— Не можем, капитане. Един от нас трябва да държи пръста си върху пробойната. Ако и двамата пуснем, Камбаната ще се разреди моментално.
Грей затвори очи. Едва ли можеха да разчитат на Болдрик за съдействие.
Статичният шум се беше усилил до приглушен рев.
— Знаеш какво трябва да направиш, капитане.
Знаеше, вярно.
Вдигна лоста нагоре.
Последните й думи стигнаха до него сякаш от другия край на земята:
— Кажете на брат ми… че го обичам.
Но макар да беше свалила радиото, едно последно изречение достигна до Грей — дали беше отговор на направеното й от Болдрик предложение, или последното й изявление пред света, или просто нещо, което изпитваше нужда да каже на глас, Грей можеше само да гадае.