Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Фиона го разбра и превключи устройството от удоволствие към болка. После натисна бутона.
Ефектът беше незабавен. Сякаш някой изведнъж подпали огън под опашките на зверовете. Пронизителен вой изригна от двайсетина гърла. Чудовищата наскачаха от галерията горе, където си бяха почивали допреди миг. Други се изтърколиха по стълбището право към мъжете. Нокти и зъби се забиваха във всяка движеща се цел, тласкани от сляпа ярост. Мъжете закрещяха и започнаха да стрелят по хиените.
Вратите на асансьора най-сетне се отвориха със звън.
Монк хлътна заднишком в кабината, като повлече и Фиона, после подаде ръка на Лиза и олюляващия се Пейнтър.
Куршуми летяха и към тях, но повечето от войниците на Вааленберг стреляха по хиените. Докато отстъпваха към асансьора, Моси и Брукс откриха ответен огън.
Въпреки това всичко висеше на косъм. А и после какво? Войниците просто щяха да ги последват.
Монк натисна слепешката един от бутоните за подземните нива.
За това щяха да се тревожат по-късно.
Ала един от групата им явно предпочиташе да не разчита на това.
Гюнтер бутна Анна в ръцете на Монк.
— Спаси я! Аз ще ги задържа.
Анна протегна ръка към брат си. Вратите вече се затваряха. Той бутна нежно ръката й и отстъпи назад. Обърна се с пистолет в едната ръка и автомат в другата — но не и преди да прогори Монк с поглед, в който се четеше една-едничка молба.
„Спаси я!“
А после вратите се затвориха.
Камиси летеше през джунглата, приведен над мотоциклета. Пола Кейн бе зад него, с пушка в ръце. Зулуски воин и британски агент под прикритие. Странна двойка, откъдето и да я погледнеш. Най-кървавите епизоди от историята на тази земя се бяха случили по време на англо-зулуските войни през деветнайсети век.
Вече не.
Сега бяха отличен екип.
— Наляво! — извика Пола в ухото му.
Камиси извъртя кормилото. Дулото на пушката й се прехвърли през главата му и застина от другата му страна. Пола стреля. Вражески постови падна с крясък назад.
И от двете им страни джунглата ехтеше от изстрели и експлозии.
Войските на имението бяха обърнати в бягство.
Внезапно и без никакво предупреждение мотоциклетът им изскочи от джунглата и се озова в грижливо поддържан парк. Камиси натисна спирачките и мотоциклетът занесе в дъга под прикритието на една върба.
Къщата се издигаше великолепна в центъра на парка.
Камиси вдигна бинокъла, който висеше на каишка на врата му, и го насочи към покрива. Видя хеликоптера, кацнал на площадката там. Някакво движение привлече погледа му. Той нагласи фокуса и една позната фигура се появи в полезрението му. Тау. Зулуският му приятел стоеше на ръба на покрива и оглеждаше бойните действия долу.
А после вляво се появи друг човек. Малко зад Тау. Стискаше някакво желязо. Джералд Келог.
— Не мърдай — каза Пола иззад Камиси.
Прикладът на снайпера й кацна върху главата му, докато тя се прицелваше през телескопичния мерник.
— Хванах го — каза спокойно.
Камиси изстина вътрешно, но не помръдна, само продължаваше да гледа през бинокъла.
Пола натисна спусъка. Пушката изгърмя и ушите на Камиси звъннаха болезнено.
Главата на началник Келог се пръсна. От уплаха Тау едва не падна от покрива. Просна се по корем, без да знае, че току-що са му спасили живота.
Камиси усети част от страха му — тръпка на лошо предчувствие след разминалото се на косъм нещастие. Как ли се справяха другите вътре?
— Обрече ни! — повтори Болдрик.
Грей нямаше да се предаде толкова бързо.
— Можеш ли да забавиш разряда? Да ми осигуриш малко време, за да сляза долу? Да оправя щита.
Старецът вдигна поглед към замръзналия ударен щит, увенчан с корона от синя светлина. Страх гърчеше лицето му.
— Може и да има един начин, но… но…
— Но какво?
— Някой трябва да влезе вътре. — Болдрик посочи с треперещия си бастун към ударната камера и поклати глава, в знак, че лично той няма да се пише доброволец.
Вратата се отвори и някой каза:
— Аз ще го направя.
Грей и Марша се завъртяха с вдигнати пистолети.
Пръв влезе Монк, подкрепяше тъмнокосата жена, която беше извикала. Повечето от другите новодошли бяха непознати. Възрастен чернокож подпираше гладко обръснат младеж в офицерска униформа. След тях влязоха Фиона и една висока атлетична руса жена, която сякаш идваше от изтощителен маратон. Двете крепяха някакъв мъж, явно сакат, едва стоеше на краката си. Сякаш единствено инерцията му пречеше да се свлече на пода. Щом жените спряха, той увисна в ръцете им. Лицето му, досега сведено, се вдигна и Грей срещна погледа на две познати сини очи.