Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Имаше само един начин да проверят.
Монк се качи в претъпканото задно отделение на хеликоптера. Моси се настани до майор Брукс. Седяха на пейката срещу двете жени и Пейнтър. Още един новодошъл, полугол зулус, казваше се Тау, също се беше сгъчкал отзад. Седеше извърнат на една страна, за да държи късото си копие опряно в гърлото на помощник-пилота.
Началник Джералд Келог седеше до Гюнтер, овързан и със запушена уста. Едното му око беше подуто и посиняло.
Монк потупа Гюнтер по рамото и вдигна палец — даваше му знак да излита. Гюнтер кимна, издърпа лоста към себе си и хеликоптерът подскочи във въздуха с рев.
Земята пропадна. Имението се ширна пред тях. Монк бе научил, че имението разполага с ракети земя-въздух. Бавният търговски хеликоптер нямаше оръжия и бе лесна мишена.
Което не беше добре.
Монк се наведе напред.
— Време е да си заработиш прехраната, началник.
И се ухили злобно. Знаеше, че тази му усмивка не е от най-приятните гледки, но в момента вършеше работа.
Келог пребледня.
Доволен, Монк вдигна микрофончето на радиостанцията към устата на главния надзирател.
— Свържи ни с охраната.
Камиси вече беше получил кодовете за връзка. Келог пък беше получил насиненото си око.
— Придържай се към сценария — предупреди го Монк, все така зловещо ухилен.
Келог се преви още малко напред, по-далеч от него.
Чак толкова ужасна ли беше усмивката му?
За да подсили допълнително заплахата, Тау притисна върха на копието към врата на пленника.
Откъм радиото се чу статичен шум и Келог предаде съобщението според инструкциите.
— Заловихме един от избягалите ви затворници — каза на охраната. — Монк Кокалис. Ще го доставим на площадката за кацане на покрива.
Гюнтер следеше реакцията на охраната в слушалките на главата си.
— Разбрано. Край — каза Келог.
Гюнтер каза високо:
— Получихме достъп. Навлизаме.
Наведе носа на хеликоптера и ускори към имението. Къщата се появи в полезрението им. От въздуха изглеждаше още по-голяма.
Монк се извъртя към Лиза. Анна беше опряла глава на прозореца, очите й бяха присвити от болка. Пейнтър висеше на предпазния си колан и стенеше. Действието на седатива отслабваше.
Лиза му помогна да го облегнат назад.
Монк забеляза, че лекарката държи ръката на Пейнтър… държала я беше през цялото време.
Погледите им се срещнаха.
Очите й излъчваха страх.
Но не за самата нея.
— Вдигнат ли е предавателят? — попита Болдрик.
Исак кимна от компютъра си.
— Подготви Камбаната за активиране.
Болдрик се обърна към Грей.
— Въведохме ДНК кодовете на твоите хора в Камбаната. Сега тя ще настрои излъчването си така, че да денатурира и избирателно да унищожи всички съвпадащи ДНК, без да засегне останалите. Нашата версия на окончателно решение.
Грей си представи Фиона, скрита в стаята горе. И Монк, когото щяха да доставят с хеликоптер всеки момент.
— Няма нужда да ги убивате — каза той. — Заловихте партньора ми. Оставете момчето и момичето на мира.
— Ако не друго, през последните дни научих, че е добре човек да се презастрахова. — Болдрик кимна на Исак. — Активирай Камбаната.
— Чакай! — извика Грей и пристъпи напред.
Ишке — беше му взела пистолета — му махна да отстъпи.
Болдрик погледна към тях, отегчен й нетърпелив.
На Грей му беше останал само един коз.
— Знам как да разбия кода на Хуго.
Болдрик го погледна изненадано и махна на Исак в знак да изчака.
— Можеш значи? Да успееш там, където свързани компютри „Крей“ се провалят?
Съмнение тежеше в гласа му.
Грей си даваше сметка, че трябва да му предложи нещо, каквото и да е, стига то да отърве приятелите му от смъртоносното облъчване. Посочи монитора, по който се редяха разбъркани поредици от руни. Компютърът ги разбъркваше в търсене на значима комбинация.
— Ще се провалите, ако действате сами — убедено заяви Грей.
— И защо?
Грей облиза устни. Уплашен беше до смърт, но трябваше да запази самообладание. Със сигурност знаеше, че компютърът ще се провали. Знаеше го, защото беше разгадал вече мистерията на руните. Не разбираше отговора, но знаеше, че е прав, особено като се имаше предвид еврейският произход на Хуго Хирцфелд.
Колко можеше да им каже обаче? Трябваше да се спазари, да балансира някак между истината и пазарлъка.
— Руната от библията на Дарвин е грешна — каза Грей. В това поне се придържаше към истината. — Освен това руните са шест, а не пет.
Болдрик въздъхна. Браздите около устата му се вдлъбнаха още повече, разочаровано.
— Като слънчевото колело, което ни нарисува преди ли? — И отново се обърна към Исак.