Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Ангелус Домини.
— Ангелус Домини, чадо божие. — Шепотът иззад черната завеса беше рязък. — Щастливи ли са дните ти?
— Направени са щастливи…
— Много добре — прекъсна го силуетът. — Какво си ми донесъл? Търпението ми е пред изчерпване. Плащам хиляди, стотици хиляди за некомпетентност и провали. Какво стана в Монруж? Кой е отговорен за лъжите, дошли от посолството на Монтен? Кой ги е приел?
— „Оберж дю Коан“ е било клопка, но не за да ги убият. Трудно е да се разбере за какво точно става дума. Дори онзи аташе Корбелие да е повтарял лъжи, хората ни са убедени, че не е подозирал това. Жената го е измамила.
— Каин го е измамил! Борн проследява всеки наш източник и го захранва с фалшива информация, като по този начин го разобличава и изважда на бял свят. Но защо? За кого? Ние вече знаем кой е той и какъв е, а той не изпраща информацията във Вашингтон. Отказва да се покаже.
— Мога да ви предложа възможен отговор — каза просякът. — Ще трябва да се върна много години назад. Възможно е да действа без каквато и да е намеса на шефовете си. В американското разузнаване има доста такива автократи, които рядко съгласуват напълно действията си едни с други. В дните на студената война се печелеха твърде много пари, като информацията се продаваше по три или четири пъти на едни и същи централи. Може би Каин изчаква, докато не прецени, че е останал само един възможен начин на действие и шефовете му няма да се карат за всевъзможни стратегии.
— Възрастта не е притъпила чувството ти за маневреност, стари приятелю. Ето затова повиках точно теб.
— Или може би — продължи просякът, — той наистина ги е предал. Случва се.
— Не съм съвсем съгласен, но няма никакво значение. Вашингтон мисли така. Монаха е мъртъв, всички в „Тредстоун“ са мъртви. Каин е обвинен в тяхното убийство.
— Монаха ли? Едно име от миналото; той развиваше активна дейност в Берлин и Виена. Ние го познавахме, но от разстояние и така бе по-добре за нас. Ето ти го отговора, Карлос. Типично за стила на Монаха е да съкращава броя на посветените до възможния минимум. Винаги се е ръководил от теорията, че сред хората има чужди шпиони и компрометирани типове. Сигурно е наредил на Каин да докладва само на него. Това би обяснило объркването във Вашингтон и шестмесечното мълчание.
— А ще обясни ли нашето? За цели шест месеца нито дума, никаква активност.
— Съвпадение на случайности. Болест, изтощение, завръщане за нови тренировки. А може да е с единствената цел да обърка противника. Монаха си има цяла торба с хитрини.
— Да, но преди да умре, е казал на един от съмишлениците си, че не знае какво се е случило. Че даже не бил сигурен дали човекът е Каин.
— Кой е въпросният съмишленик?
— Нарича се Жилет. Бил е наш човек, но Абът не е знаел.
— Ето още едно възможно обяснение. Монаха усещаше инстинктивно такива хора. Във Виена говореха, че Дейвид Абът не би се доверил на Христос в планината, а би потърсил хлебарница.
— Възможно е. Думите ти ме успокояват. Търсиш неща, за които останалите и не помислят.
— Опитът ми е доста по-богат. Едно време бях човек с положение. Но за нещастие си пропилях парите.
— Ти и сега правиш същото, човече.
— Аз съм един нехранимайко, какво друго да ти кажа?
— Очевидно нищо друго.
— Ти си изключително проницателен, Карлос. Трябваше да се познаваме навремето.
— Не изпадай в прекалена самоувереност.
— Винаги съм бил самоуверен. Знаеш, че знам, че винаги можеш да ми отнемеш живота, стига да решиш, така че явно съм ценен. И не само със своя опит.
— Какво имаш да ми казваш?
— Може да не е кой знае какво, но все пак е нещо. Сложих си прилични дрехи и прекарах деня в „Оберж дю Коан“. Там имаше един мъж, много дебел — когото бяха разпитвали в Сюрте, но не му бяха обърнали внимание. Очите му много шареха насам-натам. И прекалено много се потеше. Поговорих си с него и му показах лична карта от НАТО — извадих си я навремето, през петдесетте години. Оказа се, че снощи в три часа през нощта дал колата си назаем. На някакъв рус мъж, придружен от жена. Описанието съвпада със снимката от Аржантьой.
— Наел ли я е?
— Предполагам. Колата е трябвало да бъде върната от жената в срок от един ден.
— Ще има да чака.
— Разбира се, но това поражда въпроси, не е ли така? Защо Каин ще си създава неприятности, като се сдобива по такъв начин с кола?
— За да се отдалечи възможно най-бързо и възможно най-много.
— В такъв случай информацията ми няма никаква стойност — възрази просякът. — Но съществуват много други начини да се пътува по-бързо и с по-малко рискове. Борн едва ли би се доверил на някакъв алчен нощен администратор, който като нищо би потърсил награда от Сюрте или от другиго.