Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Какво предлагаш?
— Мисля, че Борн е взел колата по простата причина, че е искал да последва някого тук в Париж. Без да спира на обществени места, където би могъл да бъде забелязан; без да се занимава с коли под наем, които могат да бъдат проследени или разни неуловими таксита. Вместо това една елементарна смяна на регистрационните номера и ето ти незабележимо черно рено в задръстените улици на града. Откъде да започнеш да го търсиш, а?
Силуетът се обърна.
— Онази Лавие — изрече меко терористът. — И всеки друг, който той подозира в „Ле Класик“. То е единственото място, откъдето би могъл да започне. Ще ги поставим под наблюдение и до няколко дни, а може и часове, ще се появи безлично черно рено и така ще го спипаме. Имаш ли пълното описание на колата?
— Дори трите вдлъбнатини от лявата част на задната броня.
— Добре. Разпространи го сред останалите старци. Претършувайте всички улици, гаражи и паркинги. Онзи, който го засече, няма да има нужда да си търси повече работа.
— Щом заговорихме за тези работи…
В тясната цепнатина между ръба на завесата и облицовката на рамката се плъзна плик.
— Считай го за предплата, ако теорията ти се окаже вярна.
— Аз съм прав, Карлос.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото Каин прави същото, което би направил ти. Което бих направил аз — едно време. Не бива да го подценяваме.
— Той трябва да бъде убит — процеди през зъби терористът. — Има симетрия в датите. След няколко дни е двайсет и пети март. На 25-и март 1968 година Джейсън Борн е бил екзекутиран в джунглите на Там Куан. Сега, години по-късно — малко преди същата дата, се търси един друг Джейсън Борн, а американците желаят да го видят убит. Точно толкова, колкото и ние. Чудя се кой този път ще натисне пръв спусъка.
— Има ли значение?
— Искам го за себе си — прошепна силуетът. — Той никога не е бил истински и това е престъплението му спрямо мен. Кажи на старците, ако някой го открие, да се обади в Парк Монсо, но да не предприема нищо! Искам да е жив до двайсет и пети март. А на въпросната дата сам ще го екзекутирам и ще подхвърля тялото му на американците.
— Ще бъде незабавно разпространено.
— Ангелус Домини, чадо божие.
— Ангелус Домини — каза просякът.
26.
Старият воин тръгна мълчаливо до по-младия мъж по огряната от лунна светлина пътека в Булонския лес. И двамата мълчаха, защото вече си бяха казали много неща — признания, предизвикателства — отречени и отново потвърдени. Вилие трябваше да реагира и да анализира, да приема или да отхвърля напълно всичко, което беше чул. Животът му би бил много по-поносим, ако можеше в гнева си да нанесе ответен удар, да атакува лъжата и да намери отново душевен покой. Беше войник и противоречеше на характера му да отвърне глава встрани.
У младия мъж имаше прекалено много истина. В очите му, в гласа му, във всеки негов жест, който молеше за разбиране. Безименният мъж не лъжеше. В къщата на Вилие имаше предател. Това обясняваше много неща, за които генералът не се бе осмелявал да запита сам себе си преди. На възрастният мъж му идваше да закрещи.
А на мъжа без памет не му се наложи да се променя много или да се представя за съвсем различен човек; нямаше нужда да разчита на хамелеона. Разказът му беше убедителен, защото в основната си част почиваше на истината. Трябваше да намери Карлос и да разбере какво знае той. За него нямаше живот, ако не успееше да го направи. Нямаше, и това всъщност беше всичко, което имаше да каже. Не спомена нито Мари Сен-Жак, нито Ил дю Пор Ноар или посланията, изпратени от непознат човек, или непознати хора. Не каза нито дума за подвижната празна черупка, която можеше да бъде, но можеше и да не бъде някой, бил или не бил преди — който дори не можеше да е сигурен, че отломките от памет са наистина негови. Да, нито дума не бе изречена за тези неща.
Вместо това той изреди всичко, известно му за терориста на име Карлос. Информацията бе толкова внушителна, че по едно време Вилие го загледа с интерес — разпозна факти от много висока класа и бе шокиран от новите и смайващи данни, които бяха в съзвучие с поне още дузина теории, но които ушите му никога не бяха чували толкова ужасяващо ясно преди. Благодарение на сина си генералът бе получил достъп до най-секретните досиета на Карлос в страната, но нищо в тях не можеше да се сравнява с фактите, изложени му от младия човек.
— Жената, с която сте говорили в Аржантьой, притежателката на моя домашен телефон и същата, която е признала пред вас, че е куриер…
— Името й е Лавие — прекъсна го Борн.