Самоличността на Борн

— Няма никаква грешка и знам какво говоря, защото сам открих този номер. Не само че става въпрос точно за него, но той е един вид съблазнително прикритие. Никой с всичкия си не би ви свързал по някакъв начин с Карлос, още повече, като се има предвид смъртта на сина ви. Всеизвестно ли е, че той е бил убит от Карлос?

— Предпочитам да употребявате други фрази, мосю.

— Извинете. Наистина съжалявам.

— Дали е всеизвестно? В средите на Сюрте и тези, които са вътре в нещата, да. А сред военното разузнаване и Интерпол още по-сигурно. Четох докладите им.

— И какво пише в тях?

— Стигат до заключението, че Карлос е направил услуга на приятелите си от времето на радикалните им действия. Дори им е позволил без много шум да поемат отговорността. Инцидентът бе изтълкуван като политически, доколкото сам знаете. Синът ми бе принесен в жертва за назидание на останалите, които се противопоставят на фанатиците.

— Кои фанатици?

— Екстремистите бяха образували лъжлива коалиция със социалистите, давайки лъжливи обещания, които не са имали намерение да изпълнят. Синът ми разбра това, разгласи го и вкара законопроект за блокиране на коалицията. За това го и убиха.

— Затова ли излязохте в запас и се кандидатирахте за депутат?

— От цялата си душа и сърце. Обикновено синът продължава делото на бащата… — Старецът замълча. Луната осветяваше набръчканото му лице. — В този случай бащата беше длъжен да продължи делото на сина. Той не беше войник, нито пък аз бях политик, но оръжията и експлозивите не са ми непознати. Каузите, които той защитаваше, бяха оформени от мен и мирогледът му бе отражение на моя собствен, затова и беше убит. За мен моето решение бе съвършено ясно. Щях да пренеса общите ни възгледи на политическата арена и да накарам враговете му да се сражават с мен. Войникът бе готов да ги посрещне.

— Май повече от един войник.

— Какво искате да кажете?

— Онези мъже там в ресторанта. Изглежда в ръцете им е командването на половината армия във Франция.

— Това беше едно време, мосю. Някога бяха известни като гневни млади командири от Сен Сир. Републиката беше затънала в корупция, армията — некомпетентна, а Мажино — едно посмешище. Ако на времето им бе оказано нужното внимание, Франция нямаше да изпадне чак толкова. Те станаха водачи на Съпротивата; бореха се срещу Бош и Виши из цяла Европа и Африка.

— А сега с какво се занимават?

— Повечето живеят от пенсиите си и с миналото. И се молят на светата дева то никога да не се повтаря. Но виждат, че на места това става. Армията е сведена едва ли не до почетна гвардия, комунистите и социалистите в парламента разрушават завинаги мощта на тайните служби. Апаратът в Москва си остава все същият; изглежда, не е помръднал от десет години насам. Свободното общество е благодатна почва за проникване и веднъж прокарани, промените няма да спрат, докато не превърнат света ни в нещо съвсем друго. Навсякъде цари конспирация. И тя не бива да се оставя без ответно предизвикателство.