Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Точно това имам предвид. Какво ще стане с него?
Панов остави кафето си настрана.
— Не съм съвсем сигурен. Прекалено уважавам човешкия мозък, за да си позволя да ви преподавам научно-популярна психология; и без това кой ли не се занимава с тази работа. Присъствал съм на всички конференции — настоявал съм за това — и съм говорил с други психиатри и неврохирурзи. Вярно е, че можем да се намесим със скалпел и да стигнем до повредените центрове, да намалим пораженията и да му помогнем да постигне някакъв душевен покой. Възможно е дори да успеем да го направим такъв, какъвто е бил. Но той не иска това спокойствие… а и рискът е много по-голям. Може да му отнемем много, дори нещата, които сам е разбрал и които ще продължава да открива. Внимателно. С времето.
— С времето?
— Да, така мисля. Той вече си е създал модел. Има напредък, има болка и въодушевление от откритото. Това говори ли ви нещо?
Мари погледна Панов в тъмните уморени очи; в тях имаше светлина.
— Всички ние — каза тя.
— Точно така. Той е един вид функционален модел на микрокосмоса на всички ни. Имам предвид, че ние всички се опитваме да разберем кои, по дяволите, сме, нали така?
Мари отиде до прозореца на крайбрежната вила. Беше заобиколена отзад от високи дюни и необятни полета. И охрана. По един човек с пушка на всеки трийсет метра. Тя го виждаше на няколкостотин метра надолу по плажа; той хвърляше мидени черупки по водната повърхност и ги гледаше как подскачат по вълните, които се разбиваха леко в брега. Тези месеци му се отразиха добре, бяха добри за него. Тялото му беше покрито с белези, но беше цяло и здраво. Все още го спохождаха нощните кошмари и моменти на страдание през деня, но всичко това не беше вече толкова ужасно. Той беше започнал да се бори с тях, беше започнал отново да се усмихва. Панов се оказа прав. С него ставаше нещо, виденията му ставаха по-ясни, намираше значението им там, където го нямаше преди.
Сега също се беше случило нещо! О, боже, какво ли бе то? Беше се хвърлил във водата и пляскаше диво из нея. И крещеше. След това изведнъж подскочи, втурна се през вълните и излезе на брега. В далечината един от охраната се обърна. В едната му ръка имаше пушка, а на колана радиопредавател.
Той се затича през мокрия пясък към къщата, подскачайки и подритвайки меката повърхност, оставяйки след себе си пръски вода и пясък. Какво беше то?
Мари замръзна, подготвена за момента, който и двамата знаеха, че един ден ще настъпи, подготвена за звука на пистолетен изстрел.
Той се втурна през вратата, гърдите му се вълнуваха, дишаше тежко. Вгледа се в нея с ясни очи, с каквито не го беше виждала досега. Той заговори тихо, толкова тихо, че едва го чуваше. Но чу това, което каза.
— Казвам се Дейвид…
Тя тръгна бавно към него.
— Здравей, Дейвид — изрече.