Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
Генералът замълча.
— Благодаря ви… Тя е разбрала какъв сте; накарала е да ви снимат.
— Да.
— А преди нямаха ли ваша снимка?
— Не.
— Значи както вие търсите Карлос, така на свой ред той търси вас. Но вие нямате снимка; само познавате двама куриери; единият от които беше в къщата ми.
— Да.
— И разговаряше с жена ми.
— Да.
Генералът се обърна настрана и замълча.
Стигнаха до края на пътеката, където имаше миниатюрно езеро. Около него беше посипан бял чакъл, бреговете, отстоящи на четири-пет метра един от друг, обграждаха водата като почетна стража, заобиколила гроб от черен мрамор. Стигнаха до втората пейка. Вилие наруши мълчанието.
— Бих желал да поседна — каза. — С възрастта намалява и енергията. Това често ме безпокои.
— А не би трябвало. — Борн приседна до него.
— Не би трябвало — съгласи се генералът. — Но е така. — Замълча за малко и после добави тихо. — Най-често, когато съм в компанията на жена ми.
— Не е необходимо — възпротиви се Джейсън.
— Не ме разбрахте правилно. — Възрастният мъж се обърна към по-младия. — Не става въпрос за леглото. Понякога настъпват моменти, когато се налага да ограничавам активността си — напускам по-рано някоя официална вечеря, отсъствам от уикендите на Средиземноморието или отказвам да прекарам няколко дни на Гстаадските възвишения.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Аз и жена ми често сме разделени. В много отношения ние живеем съвсем отделно, но изпитваме удоволствие, естествено, когато се занимаваме един с друг.
— Все още не ви разбирам.
— Трябва ли още да се унижавам? — попита Вилие. — Когато възрастен мъж намери привлекателна млада жена, готова да сподели живота му, много неща стават понятни, но някои не от пръв поглед. Разбира се, съществува финансова осигуреност, а в моя случай и известно обществено положение. Задоволяване на всички материални потребности, достъп до висшето общество, запознанства с отбрани хора; това е лесно за разбиране. В замяна на тези неща получаваш красива компаньонка вкъщи, гордееш се с нея, когато си сред други хора — един вид непресъхваща мъжка сила, както и си е всъщност. Но винаги те гложди съмнение — старият воин замълча; не му беше лесно да продължи. — Няма ли да си намери любовник? — продължи тихо. — Дали не копнее за младо стегнато тяло, къде-къде по-подхождащо на нейното? Ако стане, приемаш го, дори, струва ми се, се чувстваш облекчен и се надяваш, за бога, поне да е дискретна. Защото депутат със съпруга-прелюбодейка губи избирателите си много по-бързо от пристрастен към пиенето например, защото това означава, че изобщо не умее да упражнява контрол… Терзаят го и други притеснения. Дали тя няма да използва името му за непочтени цели? Да заклеймиш публично някой противник, над когото се опитваш да се наложиш? Младите често залитат в една или друга крайност; те са пробивни и рискуват безразсъдно… Но съществува и едно залегнало съмнение, което не може да се преживее, ако бъде доказано. И това е дали тя не е част от някакъв замисъл. И то от самото начало.
— Значи сте го почувствали? — каза тихо Джейсън.
— Чувствата не са действителност! — изстреля яростно в отговор старецът. — Те нямат място, когато наблюдаваш бойното поле.
— Тогава защо ми разказвате всичко това?
Вилие отметна назад глава и отново я отпусна, а погледът му се прикова във водата.
— Това, което и двамата видяхме тази вечер, може да се обясни съвсем просто. Моля се да е така и ще й дам каквато иска възможност да го докаже. — Възрастният мъж пак замълча. — Но сърцето ми усеща, че няма такава. Разбрах го в мига, когато споменахте „Ле Класик“. Погледнах към своя дом през улицата и внезапно доста неща си дойдоха болезнено на мястото. От два часа насам се опитвам да играя ролята на защитник на дявола; не виждам смисъл да продължавам. Преди да се появи тя, го виждаше синът ми.
— Но нали казахте, че се доверявате на преценките й. И че тя много ви помага.
— Така е. Виждате ли, аз исках да й се доверя, отчаяно исках да й имам доверие. Най-лесното на света е да убедиш сам себе си в собствената си правота. Да остаряваш невинаги значи да поумняваш.
— Кое е това, което си дойде на мястото?
— Голямата помощ, която тя ми оказваше и голямото доверие, което й имах. — Вилие се обърна и погледна Джейсън. — Вие знаете невероятно много за Карлос. Аз съм изучавал въпросните досиета по-задълбочено и старателно от всеки, защото повече от всеки на света бих желал да го видя заловен и екзекутиран със собствените ми ръце. И въпреки, че са огромни, досиетата не се доближават до това, което вие знаете. Но ви занимават основно убийствата и терористичните му методи. И пренебрегвате другата страна на Карлос. Защото той продава не само оръжието си, а и тайните на една страна.