Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Извадих листовките и се зачетох.
Не можех да се съсредоточа. Никога не ме беше оставял, никога не си беше тръгвал така. Беше мил и съобразителен и правеше всичко за мен с толкова много обич през последните дни, а сега... „Ами ако не се върне? Мамка му! Все пак може би е добре да се обадя на Флин“. Не знаех какво да правя. Бях в небрано лозе. Беше така чувствителен и податлив! Знаех, че ще реагира зле. А беше така мил през уикенда! Всичко, което ни се случи през миналата седмица, беше извън контрола му, но той се справи много добре. Но тази новина му дойде в повече.
От мига, в който го срещнах, целият ми живот беше така объркан и сложен. Дали беше само заради него? Или може би и двамата бъркахме някъде? Ами да предположим, че не успее да се справи с тази криза? Ами ако поиска развод? Повдигна ми се. „Не, не бива да мисля така. Ще се върне. Знам, че ще се върне. Знам, че въпреки грубите думи и всичките кошмарни викове той ме обича... да. И аз те обичам, моя Малка точице“.
Облегнах се на стола и задрямах.
Когато се събудих, ми беше студено и бях загубила ориентация къде съм и какво става. Треперех от студ. Погледнах часовника. Единайсет вечерта. „О, да... ти...“ Потупах се по корема. „Къде е Крисчън? Върнал ли се е?“ Измъкнах се от стола и тръгнах да проверявам из апартамента. Погледнах навсякъде. Не се беше прибрал. Започнах да се притеснявам и да се моля да не му се е случило нещо лошо. И пак се сетих за онези мигове на болезнено чакане, когато изчезна с Чарли Танго.
„Не, не, не! Не бива да мислиш така. Вероятно е отишъл... Къде? При кого би отишъл? При Елиът? Или при Флин? Дано е отишъл при Флин“. Върнах се в библиотеката, взех телефона и му написах съобщение.
*Къде си?*
Тръгнах към банята и пуснах ваната да се пълни. Беше ми много студено.
Излязох от ваната, но все още го нямаше.
Сложих една от сатенените си нощници в стил трийсетте на миналия век, навлякох халата си и тръгнах към голямата стая. Докато вървях натам, погледнах в свободната стая. Не знам защо предположих, че може да е в стаята на Малката точица. Тази мисъл ме стресна. Застанах на вратата и се замислих дали ще боядисваме в синьо, или в розово? Сладката мисъл веднага бе подкиселена от факта, че моят изгубен и загубен съпруг не беше никак запален по идеята.
Реших да чакам на дивана, за да го усетя, като си дойде. Взех завивката от резервното легло и се свих да чакам на пост.
Събуди ме шум.
- Мамка му!
Беше Крисчън във фоайето. Масата стържеше по пода. Очевидно това ме бе събудило.
- Мамка му! - изпсува пак, но този път по-тихо и завадено. Седнах бързо. Препъваше се през двойните врати. „Пиян е“.
Мозъкът ми завря. „По дяволите! Крисчън пиян?! Та той мрази пияниците“. Скочих и хукнах към него.
- Крисчън, добре ли си?
Той се облегна на рамката на вратата.
- Госпожо Грей - каза завалено.
„Пиян е, много пиян“. Не знаех какво да направя.
- О, Анастейжа... изглеждаш прелестна.
- Къде беше?
Той сложи пръст на устните си и се усмихна заговорнически.
- Шшшш.
- Мисля, че е най-добре да си легнеш.
- С теб... - изкиска се той.
„Киска се!“ Сложих ръка около кръста му, защото едва стоеше прав, да не говорим за ходене. „Къде е ходил? Как се е прибрал?“
- Ще ти помогна да си легнеш. Облегни се на мен.
- Много си красива, Ана. - Той се облегна на мен и помириса косата ми, като едва не събори и двама ни.
- Хайде, Крисчън, ела да ти помогна да си легнеш.
- Добре.
Тръгнахме бавно по коридора, препъвахме се, клатехме се и накрая стигнахме до спалнята.
- Легло - каза той усмихнато.
- Да, легло. - Успях да го преместя до ръба на леглото, но той не ме пускаше.
- Ела при мен.
- Крисчън, мисля, че трябва да се наспиш.
- Така се започва. Казвали са ми.
- Какво са ти казвали? - Намръщих се.
- Как една жена отказва да прави секс.
- Едва ли е истина. Иначе нямаше да имаме братя и сестри.
- Забавна си.
- Пиян си.
- Да. - Усмихна се, но когато се замисли над думите ми, усмивката му се стопи. Ужас скова лицето му, студ скова костите ми.
- Хайде, Крисчън - казах нежно. Мразех това изражение. Кошмарни, грозни спомени, неща, каквито нито едно дете не бива да види или още по-лошо - да изживее.
- Да си лягаме. - Бутнах го съвсем леко и той се пльосна на матрака, разперил ръце и крака. Ужасът бе изчезнал от лицето му и сега лежеше и ми се смееше.
- Ела при мен - изфъфли.
- Нека първо те съблечем.
Той се засмя точно така, както се смеят пияните.
- Ей т’ва е приказка.
Пияният Крисчън беше сладък и закачлив. Винаги бих го предпочела пред другия Бесен-съм-та-съм-луд Крисчън.
- Седни да ти сваля сакото.