Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Как се избави от това миналия път?
— Секс или насилие, мунинът си тръгва след секс или насилие.
Или след изцеление, помислих си. Макар че в известен смисъл това също беше секс.
Силата на Падма премина през нас като танк с остри шипове на веригите. Двамата закрещяхме и Жан-Клод закрещя с нас. От устата му бликна кръв и аз разбрах какво е направил Падма. Чувствах, че се опитва да направи същото с мен. Той запрати своята сила в Жан-Клод, тя се взриви и разкъса нещо вътре в него.
Жан-Клод падна на колене, кръвта опръска бялата му риза. Без да се замислям, скочих на крака и застанах между него и Падма. Силата пламна върху кожата ми. Моят гняв я подхранваше, сякаш в мен действително имаше звяр.
— Махни се от пътя ми, жено, или ще убия първо теб, а после и господаря ти.
Да бъдеш толкова близо до Падма сега, беше като да си обграден с невидима стена от огън и болка. Той бе отслабил Ричард, после мен, беше сторил нещо с нашите знаци. Без нас Жан-Клод бе обречен на поражение.
Престанах да оказвам съпротива на бушуващата в мен енергия. Обгърнах я, захраних я и тя се изтръгна от устата ми като смях, от който косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. Това не беше мой смях, а такъв, който можеше да се чуе само в ада.
Падма ме хвана за раменете и ме вдигна във въздуха.
— Имам право да те убия, ако се намесиш в дуела.
В отговор аз го целунах нежно.
Той така се изуми, че просто застина за миг; после отвърна на целувката, сключвайки ръце зад гърба ми и все още държейки ме във въздуха. Вдигна лице и каза:
— Дори да ми се отдадеш тук и сега, няма да го спасиш.
Смехът продължи да се лее от устните ми и почувствах, че мрак покри очите ми. Онова студено, бяло място в мен, където имаше само тишина и покой, онова място, където убивах, се отвори и бе запълнено от Рейна. Спомних си какво усещане изпитах, когато държах в дланите си сърцето на Натаниел, спомних си мига, в който разбрах, че мога да го убия, че да го убия искам повече, отколкото да го излекувам. Много по-лесно е да убиеш.
Обгърнах врата на Падма и го целунах по устните. Втъкнах сила в него, като меч. Тялото му се вцепени, ръцете му се разтвориха, но аз го държах. Сърцето му беше хлъзгаво и тежко. То се удряше в силата като риба в мрежа. Нагнетих силата около него, той падна на колене и извика в устата ми, докато го целувах. Бликна горещ поток от топла и солена кръв, която напълни устата ми.
В мен се вкопчиха нечии ръце, опитаха се да ме откъснат от Падма. Аз се притиснах към него, здраво обхванах с крака талията му, с ръце шията му.
— Назад, или ще смачкам сърцето му. Назад!
Томас падна на колене до нас, по брадичката му се стичаше кръв.
— Ти ще убиеш мен и Гидиън.
Не исках да ги убия. Силата започна да отстъпва, обвита в съжаление.
— Не — казах високо. Подхранвах силата с гнева, с яростта си. Мунинът нарасна и ме изпълни. Леко стиснах сърцето на Падма — почти нежно.
Притиснах лицето си към бузата му и прошепнах:
— Защо не се съпротивляваш, Господарю на зверовете? Къде е твоята голяма, изгаряща сила?
Отговор не последва. Чуваше се само тежкото му дишане.
Стиснах малко по-силно. Той взе да се задъхва.
— Можем да умрем заедно — рече той с глас, пропит със собствената му кръв.
Потрих буза о лицето му и кръвта по устните му се размаза по неговата и по моята кожа. Винаги съм знаела, че кръвта въздейства магнетично на ликантропите, но никога не съм разбирала доколко. Привличаше ги не толкова усещането за кръвта, колкото нейният мирис. Горещ, сладникав, металически и с лек привкус на страх. Той беше толкова изплашен. Можех да надуша страха му, да го усетя с кожата си.
Отдръпнах се от него, за да видя лицето му. То се беше превърнало в кървава маска. Донякъде бях ужасена, но и ми се искаше да излижа кръвта, както котка купичка със сметана. Но само стиснах сърцето му малко по-силно и видях, че кръвта потече по-бързо от устата му. Силата на Падма ме обля като топла вълна.
— Знай, че преди да умра, ще те убия, лупа.
Държах го и чувствах, че силата му нараства, засега незначителна, но достатъчна, за да свърши той заявеното.
— Все още ли си правоверен индус? — попитах го аз.
В очите му се мярна смут.
— Колко ли лоша карма си натрупал за едно превъртане на този кръг? — Бързо лизнах капка кръв от устните му и ми се наложи да опра челото си в неговото и да затворя очи, за да не сторя онова, което искаше мунинът. Онова, което Рейна би сторила на мое място. — Какво наказание би било достатъчно, за да изкупиш всичките си злодеяния при следващото си прераждане, Падма? Колко ли животи ще са необходими, за да се уравновеси везната?
Вгледах се в лицето му. Вече се владеех достатъчно, за да не го излижа с език. Погледнах го в очите и разбрах, че съм права. Той се боеше от смъртта и от онова, което щеше да бъде след нея.