Огнено жертвоприношение

Когато ги отведоха, залата се изпълни с дълбока и плътна тишина, толкова дълбока, че можеше да се чуе. Ивет първа я наруши. Тя мило се усмихна, беше хубава, освежена от кръвта на Джейсън и от нашата съвместна сила.

— Жан-Клод все пак трябва да отговаря за своето предателство — каза тя.

— Какви ги бръщолевиш? — неучтиво попита Странника.

— Господарю, Морт Д’Амур го обвинява в опит за създаване на нов съвет в тази страна. Съвет, който ще си присвои нашата власт и ще ни превърне в смешни марионетки.

Странника пренебрежително махна с ръка.

— Жан-Клод е виновен за много неща, но не и за това.

Ивет се усмихна и тази усмивка беше достатъчна. Тя явно се канеше да изрече поредната си мъдрост.

— А какво ще кажеш ти, Падма? Ако той е предател, ние имаме право да го екзекутираме. Той ще послужи за назидание на всички, които се осмеляват да узурпират властта на Съвета.

Падма все още лежеше на пода, придържан от своите слуги. Все още му беше зле. Той гледаше към нашата малка група — и ние лежахме на пода. Тази вечер ние шестимата нямаше да танцуваме. Погледът на Падма беше по-красноречив от всякакви думи. Аз го бях унижила, бях го изплашила до смърт и го бях заставила да предаде на сигурна смърт единствения си син. Той се усмихна и тази усмивка съвсем не беше приятна.

— Ако те са предатели, трябва да бъдат наказани.

— Падма — заговори Странника, — знаеш, че това е лъжа.

— Не казах, че са предатели, Страннико. Казах ако са предатели. В този случай трябва да бъдат наказани. Дори ти трябва да се съгласиш с това.

— Но те не са предатели — рече Странника.

— Ще се възползвам от пълномощията, дадени ми от моя господар, за да поискам гласуване — каза Ивет. — И мисля, че знам как ще гласуват трима от нас.

Ашър се приближи и застана до нас, до Жан-Клод.

— Те не са предатели, Ивет. Който твърди обратното, лъже.

— Лъжата е много интересно нещо. Не мислиш ли… Хари?

Тя вдигна ръка, сякаш да даде знак, и Хари, барманът, дойде и застана до нея. Не мислех, че тази вечер може да ме изненада още нещо, но явно грешах.

— Виждам, че с Хари се познавате — каза Ивет.

— Полицията те търси, Хари — рекох му аз.

— Знам — каза той.

Поне му беше трудно да ме гледа в очите. Не че това бе голяма утеха за мен, но все беше нещо.

— Знаех, че Хари ви е симпатизант — обади се Жан-Клод, — но той всъщност е един от вашите.

— Oui.

— Какво означава това, Ивет? — попита Странника.

— Хари издаде информация на онези ужасни фанатици, за да могат да убият чудовищата.

— Защо? — попита пак Странника.

— И на мен ми е любопитно — рекох аз.

— Моят господар, както и мнозина от старците, се бои от промените. Легализацията ни се превърна в най-голямата заплаха за нас. Той се бои от нея. Иска да я преустанови.

— Като покойния Оливър — казах аз.

— Именно.