![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Алан замълча в очакване на някаква реакция, която така и не дойде.
— Убиец — натърти той.
Но Лорн не отговори.
Изглеждаше сякаш беше някъде далеч, с очи, наведени към белязаната си ръка, чиято длан разтриваше. Духът от Тъмнина беше довършил Форланд — от проклетия или от каприз. Но признаването на този факт с нищо нямаше да помогне да се разреши случая на Лорн, тъкмо напротив.
— Лорн? — разтревожи се Алан.
— Кажи ми за Лис.
Алан смръщи вежди.
— Тя… тя се върна в Сарм. Бракът беше анулиран, а годежът развален, но… ти това го знаеш. Защо…?
— А детето? — прекъсна го Лорн. — Нашето дете. Ще го задържи ли?
— Да, несъмнено. Как да знам?
Изведнъж Лорн стана и отиде да се подпре с две ръце на отсрещната стена. Вече мислеше единствено за това, за това дете, което беше негово и което Алисия носеше.
— Тя трябва да го задържи, Алан. Не ми пука за останалото, но тя трябва да го задържи. Иначе съм направил всичко това за едното нищо.
Алан също се изправи.
Приближи се до Лорн и като сложи ръка на рамото му, каза:
— Вече нищо не можеш да направиш. Сега трябва да мислиш за себе си.
Лорн помисли, примири се и се обърна с лице към приятеля си.
— Дойдох да ти направя едно предложение — каза Алан.
Лорн кимна и заслуша внимателно.
— За да те съдят за държавна измяна, означава да се приеме, че си представлявал Върховния крал по време на дуела. А това означава да рискуваме война с Ансгорн, нещо, което Естеверис не иска. Подкрепленията, които Ансгорн беше изпратил на обсадата на Арканте, са се върнали, но според нашите шпиони остават мобилизирани на границата. Сиреч на херцог Ериан не му минава гневът. Очевидно само чака да употреби тази армия срещу Върховното кралство, но не може да го направи без… основателна причина.
— А загубата на син по време на дуел не е такава — каза Лорн.
— Не и ако този дуел е поради лична вражда. Дуелите за чест или справедливост са чести в Ансгорн.
— Следователно трябва Форланд да е бил убит от мен, Лорн, а не от Първия рицар.
— Точно така.
Лорн скръсти ръце недоверчиво.
— Аз обаче — каза той — трудно мога да си представя, че ще ме оставят да изляза оттук.
— Именно това е целта на моето посещение.
Лорн се усмихна подигравателно.
— Нека да позная. Предлагат ми да ми подарят живота, ако приема наказанието си и се съглася после да изчезна без шум и без сълзи. Лъжа ли се?
— Не.
— И какво наказание са ми приготвили?
— Ще бъдеш прогонен от Върховното кралство и охулен. Опозорен.
— И?
Алан си пое дълбоко дъх.
— Ще се признаеш за виновен в престъпление против владетел.
— Против Върховния крал?
— Не, против кралицата.
Лорн оцени този финес по достойнство.
— Идея на Естеверис? — попита той.
— Да.
Кралицата не бе коронясана.
И срещу нея не можеше да бъде извършено престъпление против владетел, тъй като нямаше правото да царува сама. Именно тук беше целият проблем, който нейното регентство поставяше и причината, която изтъкваха онези, които оспорваха властта ѝ. Откакто се бе върнал, Лорн през цялото време бе един от тях. Но ако го обвиняха в престъпление против владетел, това нямаше ли единствено да признае нейната власт? Съвсем излишна изтънченост, тъй като Лорн — убеден — щеше да приеме да изчезне завинаги. Но това щеше да е един от онези дребни триумфи, които кралицата толкова ценеше, и към това виновно удоволствие щеше да се прибави и насладата от наложеното наказание.
Защото нямаше да е достатъчно Лорн публично да признае грешката си…
— Това е най-доброто решение — каза Алан.
— За Върховното кралство?
— За тебе! За тебе, за Бога!
И тъй като Лорн не отговори, Алан искрено добави:
— Нямаше да съм тук, ако не бях убеден. Приеми тази сделка, Лорн.
Лорн направи няколко крачки из килията, докато мислеше. После погледна Алан в очите и каза:
— Още съм Пръв рицар на Кралството. Ако ме обвинят, означава да обвинят краля. Да ме осъдят, означава да осъдят краля. Да ме измъчват, значи да…
— Но помисли — ядоса се Алан. — Кралски вестители бяха изпратени в Цитаделата. Баща ми знае всичко и чакаме отговора му до няколко дни. Наистина ли смяташ, че ще имаш доверието му още дълго? Че ще те спаси?
— Искам само да изчезна. И Ониксовата гвардия да бъде запазена.
— Тя ще бъде запазена. За останалото…
Лорн изправи рамене.
— Кажи на кралицата и на Естеверис, че в нищо няма да се призная виновен, докато не разбера решението на Върховния крал.