Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Наследникът]
Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Наследникът]

Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:

Божествата го бяха избрали.ЕДНА КОРОНАИмаше прокълнатата и славна кръвЕДНА САБЯна най-великите владетели, царували някога.ЕДИН ТРОННо освен на трон, беше наследник на обречена съдба.
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 213
Перейти на страницу:

В край на сметка той направи първата грешка.

Лорн не видя удара с юмрук, насочен към него. Все едно боздуган го удари по слепоочието и го зашемети под шлема му. По рефлекс вдигна меча си и отби един, втори, трети удар, който Форланд ожесточено му нанасяше с две ръце и накрая успя да изтръгне скандката от ръцете на Лорн. С дясната си ръка, изтръпнала от болката, Лорн вдигна щита си и успя да отклони удара, предназначен да го обезглави. Шлемът му се беше извил накриво, той едва виждаше и знаеше, че в крайна сметка късметът му щеше да се изчерпи. Тогава нападна, без да мисли, изненада Форланд, блъсна го като таран и като го улови през кръста, го повдигна и го пусна да падне тежко на земята. Форланд се строполи сред дрънчене на железа, повлечен в падането си от тежестта на бронята. Възползвайки се от това затишие, Лорн отстъпи, хвърли ръкавиците си и със здравата си ръка започна да се мъчи да разхлаби ремъка на шлема си. Най-накрая успя да го отвърже и да го махне, очите му бяха измъчени до смърт от потта и слънцето, но той облекчено дишаше най-сетне с пълни дробове.

Докато животът се връщаше в дясната му ръка, Лорн видя, че Форланд се изправя. Все още залитайки, той се впусна към меча си, но не бе достатъчно бърз. Форланд се нахвърли върху него и вече нападаше отгоре надолу с едно „хоп“ като дървар. Лорн хвана щита си с две ръце. Отби удара, после още един, като почти застана на едно коляно. При третия удар малкият щит се разцепи, но Лорн успя да отклони големия меч вляво и с обратното движение удари графа по лицето с останките от щита, като употреби цялата тежест на тялото си. Ударът беше толкова жесток, че строши с трясък щита. Шлемът на Форланд отлетя с разкъсан ремък.

Форланд се спъна. Голяма треска се беше забила в окървавената му буза, но той се съвзе, а в това време Лорн вдигна меча си и застана в отбрана. Форланд бавно извади треската, която остави зееща рана. Погледът му искреше от омраза.

Нападна.

Лорн избягна и удари.

Сред мъртвата тишина се чу шум от стомана, пронизваща стомана. Форланд се вцепени. Нито той, нито Лорн, никой не помръдна в продължение на секунди, които продължиха сякаш цяла вечност.

Скандската стомана беше победила ансгорнската стомана.

През нагръдника на украсената позлатена броня мечът на Лорн се беше забил в корема на Форланд, над дясното му бедро.

Лорн изтегли меча си, който проскърца.

Със сгърчено в гримаса лице Форланд падна на колене, но остана прав. Победен, но с достойнство. Чакаше последния удар. Предизвикваше с поглед Лорн, който — изтощен — дълго го гледа съсредоточено и размишляваше.

Лорн беше победител.

Сега вече скандалът заради бременността на Алисия щеше да попречи на съюзяването на семействата Лоранс и Ансгорн. Беше постигнал целта си. Детето му беше спасено. Оставаше му единствено да понесе последиците от постъпките си, защото дали го искаше или не, дали носеше или не легендарния пръстен, той беше Пръв рицар на Кралството. Нека да го обвинят в предателство, ако искат. Нека го съдят и осъдят. Нека го опозорят и хвърлят в затвора.

В края на краищата, нямаше да му е за първи път.

А после кой знае? Форланд имаше шанс да оцелее от тази рана. Все още беше възможно Върховното кралство и Ансгорн да намерят мирно решение на този проблем. Форланд беше жив. Следователно най-лошото не се бе случило. А и Алан изглеждаше в известна степен облекчен.

Лорн грубо изтри меча си в ръкава си, преди да го прибере и да се обърне към Форланд. Докато щитоносецът и рицарят, които придружаваха графа, бързаха към тях, Лорн вдигна очи към Алисия.

Все така застанала на прозореца, тя беше плакала, но клепачите ѝ сега бяха сухи. Погледът ѝ изразяваше едновременно объркване и признателност.

Признателност?

Дали искаше Лорн да пощади Форланд? И защо?

„Брендал“.

Очите на Лорн се превърнаха в черни топчета за едно мигване. И докато щитоносецът почти беше дошъл при тях, за да даде първа помощ на господаря си, Лорн се обърна кръгом, като изведнъж извади меча си и с протегната ръка разцепи въздуха хоризонтално.

Бликна кървава струя.

Главата на Форланд се търколи в прахта, в същото време страхът обзе всички, а Алисия крещеше.

Четвърта част

Началото на есента на 1548 година

Събранието на Ирканс

Седмият единствен разгада правилно движението на звездата на Рицаря с меча.

И тъй като всички или почти всички от Пазителите го бяха обвинили, че е сгрешил и е заблудил Събранието, сега вече всички или почти всички го подкрепяха и хвалеха преценката му. Но той бе достатъчно мъдър или умел, за да не оспори властта на Първия, който му беше признателен и внимаваше повече да не говори против него.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)