Върховното кралство [Наследникът]

Всъщност Жал знаеше какъв беше залогът за Върховното кралство, но най-вече за майка му, която — противно на това, което охотно показваше пред хората — никога не се бе стремила нито към властта, нито към славата, нито към богатството за самата себе си. Да, понякога беше действала, подтиквана от страст, и беше позволявала отмъстителната ѝ природа да диктува постъпките ѝ. Да, понякога се бе показвала като жестока и несправедлива. Но това, което беше направила през последните години, бе с една-единствена цел: да позволи на Алан да сложи на главата си короната на Върховното кралство. Малко я интересуваше дали я мразят и обвиняват за всички нещастия. И дори не я интересуваше дали ще пожертва живота си, или живота на когото и да било. Никоя цена не беше прекалено висока в името на това да се осъществи съдбата на Алан.

Защото ето за това ставаше дума: съдбата на Алан.

Грандиозна, историческа съдба, която бе разкрита на кралицата от едно загадъчно пророчество, за което Жал не знаеше големи подробности, но което като че ли твърдеше, че младият принц е призован да спаси Върховното кралство. Оттогава насетне кралицата сякаш изпълняваше някаква божествена мисия и не бе престанала да работи за изпълнението на това пророчество, да се опитва да ускори осъществяването му. И всичко ѝ бе позволено, защото се подчиняваше на волята на Сивия дракон, за общото благо и за най-голяма слава на Върховното кралство.

За своя любим син.

Жал знаеше, че не е толкова привлекателен, че не е така харизматичен както Алан. За сметка на това обаче той беше по-търпелив и по-интелигентен, по-амбициозен, по-надарен за интригите. За известно време това го беше сближило с майка му, която в много отношения откриваше себе си в него. Но винаги беше предпочитала Алан и заминаването на Жал — когато той отговори на призива на вярата си — беше засилило връзките на обич и привързаност между кралицата и по-малкия от синовете ѝ. Той не бе заминал. Той не бе изоставил любящата си майка заради култа към Дракона-крал…

А Ирдел?

Той не беше неин син.

По-лошо, беше син на първата съпруга на Върховния крал, обожаваната съпруга, в чиято сянка тя, Селиан, беше живяла през цялото време, след като се омъжи. Така че презираше Ирдел също толкова, колкото мразеше идеалния, трагичен и романтичен спомен, който майката бе оставила у Върховния крал, умирайки при раждането — завинаги млада, красива и обичана.

— Ако кралят умре утре — каза Естеверис, — всичко ще бъде изгубено.

— Нямаме време — потвърди кралицата. — Напразно ще бъде да се опитваме да накараме Върховния крал да си промени решението. Кой знае дали това все още е възможно? И кой знае дали смъртта няма да го споходи преди това?

— Какво сте решили да правите, майко? — попита Жал. — И какво очаквате от мен?

Тогава Жал изслуша подробностите на план, който вече бе приведен в действие и скоро щеше да приключи. Планът беше твърде брутален за неговия вкус, но трябваше да се предотвратят нежеланите последици възможно най-бързо. Спешно трябваше да се отстрани, с всякакви средства, опасността, която новото кралско завещание представляваше. След това можеха да завършат с подготвянето на всичко за деня, когато Алан щеше да се възкачи на трона на Върховното кралство.