Върховното кралство [Наследникът]

Тъй като мълчанието ставаше прекалено, Лорн попита:

— Мога ли да направя нещо за теб?

Алан се съвзе.

— Извинявай — каза той. — Но точно в тази килия умря мъжът, който искаше да убие Жал. От всички тъмници в този затвор… как е възможно…?

Лорн направи отчаяна физиономия.

— Драконът на съдбата проявява специално внимание към мен — иронично рече той.

Алан се огледа, за да седне някъде, но не видя нищо. Поколеба се, после, тъй като Лорн не изглеждаше да има желание да стане, клекна срещу него.

— Как си? — попита той.

Лорн вдигна рамене.

— Горе-долу. Какви са новините?

— Твоят случай далеч не е прост. Юристите, с които разговаря Естеверис, се претрепват. А дипломатите дават други предложения.

— Щастлив съм да го чуя.

— Да, можеш да си щастлив, защото това може да ти спаси живота.

— Как така?

— Първо ми направи място, за да мога да ти обясня.

Лорн се дръпна малко встрани и Алан седна на сламеника до него, и двамата с гръб към стената.

— Е? — рече Лорн.

— Казано и с една, и със сто думи, твоят случай е политическа и юридическа главоблъсканица. Ако останеше само до майка ми, вече щеше да си екзекутиран, без да мога да направя каквото и да било. Но нещата не са толкова прости.

— Благодарение на него — каза Лорн, като посочи пръстена на Първия рицар, който продължаваше да носи на пръста си.

— Благодарение на него — потвърди Алан. — По всеобщо мнение няма никакво значение дали си го свалил или не преди дуела. Тъй като единствен Върховният крал може да направи някого Пръв рицар и само той може да го развенчае. Следователно ти представляваше Върховния крал и Върховното кралство, когато се изправи срещу Форланд. Впрочем продължаваш да ги представляваш.

— Възхити се на двореца ми — прекъсна го Лорн.

Но принцът дори не направи опит да се усмихне, а продължи:

— Което е основание да бъдеш съден за държавно предателство. Нападайки Форланд, ти тежко навреди на политиката на Върховното кралство и на неговите отношения със съюзна държава. Ако беше посланик и беше обявил война на Ансгорн на своя глава, щеше да е почти същото. Разбираш ли?

Лорн кимна.

Отлично разбираше и до момента не научаваше кой знае какво.

— За да се обърка всичко докрай — продължи Алан, — моментът, в който уби Форланд, също поставя проблем. Според някои си го убил при дуел. Но според други дуелът е бил приключил, когато ти обезглави Форланд. Което те прави убиец.