Върховното кралство [Наследникът]

— Мислиш ли, че ще го върнат там?

Изненадан, Енцио не разбра веднага, че сестра му говори за Лорн и за Далрот.

— Не зная — каза той. — Може би. Ако Лорн е обвинен в държавно предателство…

— Не искам да умре. Не… Не искам да страда.

— Това, което направи, не може да остане ненаказано.

— Зная, но…

— Толкова ли го обичаш?

Чисто формален въпрос.

Алисия кимна, а в това време очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Да.

— Никой вече нищо не може да направи за него, Лис. Съжалявам.

— Освен Върховният крал, нали?

Но и самата тя не вярваше в това.

Изпълнен със съчувствие, Енцио пусна едната си ръка от парапета, за да прегърне сестра си през раменете и да я притисне към себе си.

Тя се сгуши в него.

Забрадени и облечени в черно и червено, няколко монахини излязоха от манастира и по една пътека слязоха в редица към залива, в който корабът щеше да акостира. Вървяха бавно.

— Тук ще си на сигурно място — каза Енцио.

Алисия не отговори.

Анулирането на брака ѝ, прибавено към последвалата дипломатическа криза с Ансгорн и Върховното кралство, беше обезсилило в голяма степен баща ѝ на политическата сцена. Властта на херцога на Сарм открито беше оспорвана от привържениците — все по-многобройни — на независимостта на херцогство Валанс и Спада беше станала по-застрашителна от когато и да било. Критикувани, нападани, Лоранс и последните им съюзници сега живееха в страх от отравяне, нападение или бунт. В Двете херцогства цареше атмосфера на гражданска война.

Независимо от това обаче, дали само за да я предпази херцогиня Ливерия беше убедила съпруга си да изпратят дъщеря си на Дериос? Алисия много добре знаеше, че не е така. В крайна сметка тя беше предизвикала нещастието, тя беше тази, чиято грешка беше опетнила честта на близките ѝ. Така че по-добре беше да скрият причинителката на скандала, та макар и само докато роди. После щяха да видят. А това щеше да я накара да помисли добре.