Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Качих се в пилотската кабина. Бяха оставили повечето ми неща — сандъчето с инструменти, одеялото — въпреки че бяха изхвърлили жиците на купчина. Започнах да ровя в тях.
— Заблудили са те, Спенса — обади се Ем-бот. — Те умеят да лъжат. Но аз съм обзет от страхопочитание. Ха. Ха. Все си казвам, че изпитвам чувство.
— Заблудили ли са ме? Какво имаш предвид?
— Чувам новинарските емисии — обясни Ем-бот и увисна в новото си тяло на дрон над пилотската кабина. — Чуй. — Той пусна емисия.
— Избягалата човешка жена руши и унищожава всичко по пътя си — каза репортерът. — Първо е убила министър Куна, шеф на Министерството на интеграцията. Пускаме запис на нанесените от нея разрушения — показват как пуска ракета земя-въздух по невъоръжен граждански кораб и избива всички на борда.
— Този плъх… — забих юмруци в корпуса на изтребителя. — Брейд изстреля ракетата, не аз. Уинзик изкривява нещата, за да ме представи като заплаха!
И наистина, репортажът продължи, съветваше хората да си стоят в къщите и обещаваше, че Министерството на защитата е пуснало кораби-наблюдатели, които да защитават населението на Към звездите. Подозирах, че на Брейд ѝ е било наредено да унищожи онези цивилни лица, за да се сплашат хората и да обезумеят от ужас от човешката заплаха.
— Ангели небесни, ангели небесни, АНГЕЛИ НЕБЕСНИ!
— Ангели небесни! — чух тихо гласче от някъде съвсем наблизо.
Застинах, след това пропълзях към задната част на пилотската кабина и отворих малката капсула за почистване, в която често си бях прала дрехите през месеците, когато живеех в пещерите на Метален рой.
Вътре видях жълт охлюв. Той затръби към мен с уморен глас, когато го грабнах и притиснах до себе си.
Зад мен Ем-бот продължаваше да излъчва новинарския репортаж. Намеси се нов глас. Беше Уинзик. Изръмжах тихо, когато го чух.
— От месеци предупреждавам за тази заплаха и никой не ми обръщаше внимание — обясняваше той. — Олеле, олеле. На човешките същества изобщо не трябваше да им се позволява да просъществуват. През всичките тези години висшият министър и Министерството на интеграцията ми връзваха ръцете, пречеха ми да направя нужното.
— Сега всичко става ясно. Кампаниите, които се опитват да ги представят като безобидни, се оказват чиста лъжа. Кога ще се вслушате в думите ми? Първо изпращат гробокопач да ни унищожи. Сега тяхната уж „миролюбива“ пратеничка си пробива път с убийства през града. Настоявам за незабавно извънредно положение и моля да ми бъде дадена власт да ликвидираме човеците.
Почувствах се малка, както прегръщах Кръвожадния в помещението с трупа на кораба. Бях победена.
— Не виждам път за бягство — заяви Ем-бот. — Те ще ни открият и ще ни унищожат. Те ще ме намразят. Страхуват се от изкуствения интелект. Също като онези, които са ме създали. Разправят, че присъствието ми привличало гробокопачите.
Сирените станаха още по-силни. Чух гласове в коридора. Бяха изпратили войници да се разправят с мен. Трябваше да има път за бягство. Нещо, което можех да направя…
Гробокопачи. Нищото.
— Последвай ме — наредих. Устремена, обзета от фаталистична решителност, аз нагласих Кръвожадния в свивката на лявата си ръка и поех пушката в другата. Скочих от съсипания кораб, след това пресякох помещението към вратата. Надникнах навън, след това се притаих в коридора.
Ем-бот ме последва с тихо бръмчене. Той можеше да се движи сам, след като беше в дрона. Беше се освободил от програмата, която го държеше заключен — бе истинска трагедия, че е постигнал свободата си в момент, когато изглежда бяхме обречени.
В коридора се появиха креляни, но аз не можех да се обърна назад. Затова открих безразборен огън с опряната на бедрото пушка. Не можех да се целя, докато Кръвожадния беше в другата ми ръка, но и не се налагаше. Креляните се разкрещяха от изненада и се отдръпнаха назад.
Продължих напред и стрелях настрани, без да поглеждам, докато стигнах до друг коридор. Там спрях пред стаята, в която бях влизала с Куна. Стрелях по бравата и влязох, сниших се тъкмо когато в коридора се разнесе деструкторен огън.
Огледах бързо стаята. Вътре нямаше никой. Бях влязла в зала за наблюдение на мястото, от което слугите на Уинзик изпратиха в изгнание извънземната горила. Стъкло разделяше двете половини на залата; пред мен имаше меки столове. Другата част беше строга, гола, със странен метален диск на пода, който се отразяваше в тавана.
Не спрях, стрелях по прозореца, след това скочих в другата половина. Беше по-ниска с няколко метра и аз изпъшках, когато тупнах на пода. Под ботушите ми изхрущя стъкло или по-вероятно прозрачна пластмаса.