Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
— Първият ми мъж беше убит от едни елопи, тръгнали на набег. Втория го уби един друг, дето ми беше хвърлил око и после се ожени за мен (той ми е третият). Него пък го уби братът на втория, щото искаше да отмъсти за убийството му.
Подобни биографии съвсем не са нещо необичайно сред хората, които през Просвещението са били величани като „благородни диваци“ и може би най-добре обясняват факта, че те все по-охотно приемат прелестите на централизираната власт.
4. Последният начин за спечелване на обществена подкрепа е този — клептократите да изградят една подобаваща идеология (или религия), която би могла да оправдае самата клептокрация. Номадските групи и племената така или иначе вече са вярвали в свръхестественото, на което впрочем се основават и повечето утвърдени модерни религии. Но този комплекс от вярвания не е служел за оправдание на централната власт или на съсредоточаването на обществените блага в ръцете на елита, дори не е и спомагал за поддържането на мира между индивидите, които не са били в родствени отношения. Когато се сдобива с такива функции и се институционализира, вярата в свръхестественото се трансформира в нещото, което наричаме религия. В това отношение хавайските предводители не са се различавали особено от другите, тъй като също са претендирали за божествен статус, божествен произход или най-малкото, че поддържат пряка линия с божествата. Вождът е живял със самочувствието, че облагодетелства народа си, тъй като изпълнява ролята на посредник между него и божествата и именно той рецитира ритуалните формули за дъжд, добра реколта и сполука в риболова.
За етнархията е характерна именно тази идеология (предвестник на институционализираната религия), която укрепва авторитета на вожда. Той може да съвместява еднолично функциите на политически лидер и жрец, но може и да поддържа определена група клептократи (и по-точно жреци), чиято функция е да намират идеологически оправдания за действията му. По същата причина етнарсите са заделяли една немалка част от събраните налози за строежи на храмове и други обществени сгради, тъй като те са служели не само като религиозни средища, но и като нагледен знак за могъществото на самия вожд.
Освен че оправдава действията на клептократите, институционализираната религия облагодетелства и самите централизирани общества в две много важни отношения. Първо, споделяната от всички идеология (или религия) спомага за решаването на проблема с мирното съжителство на хора, които не са свързани в родови отношения — тя просто им предлага една нова връзка, в която обичайното родство вече не играе роля. Второ, предлага им един нов мотив, доста по-различен от генетично заложения егоизъм, затова хората вече са по-склонни да жертват живота си за другите. По този начин — с цената на някои членове, загиващи в битките — цялото общество функционира много по-ефикасно в завоевателните войни или при евентуална външна заплаха.
Най-добре познатите ни политически, икономически и социални институции са тези на държавите, които днес обхващат цялата земна площ в света, с изключение на Антарктида. Една от общите черти между всички модерни и много древни държави е наличието на грамотен елит, но пък повечето от първите имат и грамотни маси. Изчезналите държави са оставили ясно разпознаваеми археологически следи: руини от храмове (със стандартен дизайн), поне четири поселищни пласта и специфични керамични стилове, срещащи се на площ от десетки хиляди квадратни мили. Тези данни ни позволяват да пресметнем, че държавите са възникнали в следната последователност: в Месопотамия — около 3700 г. пр.Хр., в Мезоамерика — към края на IV в. пр.Хр., в Андите, Китай и Югоизточна Азия — преди около две хилядолетия, а в Западна Африка — преди около десет века. В модерните времена става нещо обичайно държавите да се образуват от етнархии. Благодарение на всичко това разполагаме и с повече данни за държавите (от близкото и по-далечно минало), както и за начина, по който са възникнали, отколкото за етнархиите, племената и номадските групи.