Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Но освен различията, между номадските групи и племената има и много прилики. В племето още съществува неформална и „егалитарна“ система на управление. Всеки член има достъп до наличната информация и взимането на решения. В новогвинейските планини съм ставал свидетел на дебати, на които присъстват всички възрастни от две съседни селца и всеки от тях може да се изкаже, без някой да „председателства“ събранието. В много планински села има и някой „старейшина“ (или „големец“), минаващ за най-влиятелния представител на общността. Но този статус не е официален сан и носи само ограничена власт. „Големецът“ (който едва ли може да бъде упрекнат в „големеене“) няма право на самостоятелни решения, няма достъп до някакви дипломатически тайни и може само да влияе на колективните решения. „Големецът“ се сдобива с този статус благодарение само на личните си качества и тази му позиция не е наследствена.

Другото общо между племето и номадската група е „егалитарността“ — и в двата случая няма наследствени привилегии и съсловно деление. Социалният статус не само че не е наследствен, но и никой в общността не може да забогатее прекомерно, защото всеки е поел някакви задължения към повечето си събратя. Затова и външният наблюдател едва ли ще познае от пръв поглед кой всъщност е местният „големец“: колибата му с нищо не изпъква на общия фон, а и той самият носи същите дрехи и накити (или просто е гол) като всички останали.

Подобно на номадската група и племето няма бюрокрация, полиция или данъчна система. Неговата икономика се базира най-вече на реципрочния обмен между индивиди или цели фамилии, а не на преразпределението на средствата, предавани под една или друга форма на някакъв централен авторитет. Икономическата диференциация също е слаба: отсъстват специалистите само в един отрасъл и всеки член, достигнал зрялост, включително и „големецът“, се включва на равни начала в грижите за реколтата, събирането на диви растения и лова. Преди време се разхождах в една градина на Соломоновите острови и зърнах в другия й край мъж с мотика, който ми махна с ръка. С известна изненада разпознах в него моя приятел Фалетау. Той беше най-прочутият и уважаван резбар на тези острови — истински творец, отличаващ се с изумителна оригиналност. На пръв поглед не му прилягаше точно той да прекопава картофите, но Фалетау го правеше и явно не виждаше в това нищо странно. В тази връзка ще добавя, че тъй като не придава по-специален или престижен статус на подобни хора, племето няма и роби, защото липсват и каквито и да било непрестижни дейности, които би възлагало на робите.