Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Как обаче малките, нецентрализирани и основани на родството общества са еволюирали в онези големи и централизирани структури, в които повечето членове не са тясно свързани? Вече разгледахме етапите в тази трансформация от номадски групи в държави, затова сега ще попитаме кое е подтикнало обществата да се преобразят по този начин.

Безброй са историческите моменти, в които държавите са възниквали абсолютно самостоятелно — или както някои антрополози биха се изразили, „по непорочен начин“, т.е. при отсъствието на каквито и да било предварително съществуващи държави наоколо. Подобни „целомъдрени“ (или „първобитни“) държави са възниквали поне по веднъж, а най-вероятно многократно на всеки континент с изключение на Австралия и Северна Америка. Праисторическите държави включват тези от Месопотамия, Северен Китай, долините на Нил и Инд, Мезоамерика, Андите и Западна Африка. През последните три века многократно са възниквали „туземни“ държави от етнархии, които са имали контакти с европейските — Мадагаскар, Хаваите, Таити и много части на Африка. Етнархии са възниквали самостоятелно дори още по-често — в абсолютно същите региони, както и в северноамериканския Югоизток и северозападното тихоокеанско крайбрежие, Амазония, Полинезия и субсахарска Африка. Генезисът на тези комплексни общества ни дава богати данни, за да осмислим и тяхното развитие.

С проблема за възникването на държавата са свързани много теории, като най-простата от тях отрича изобщо факта, че има някакъв проблем за разрешаване. За Аристотел държавата е едно естествено състояние на човешкото общество, което не се нуждае от обяснение. Грешката му е разбираема, защото всички общества, с които той е бил запознат — гръцките полиси от IV в. пр.Хр. — са били държави. Днес обаче знаем, че през 1492 г. по-голямата част от света е била организирана в етнархии, племена или номадски групи. Тоест образуването на държавата изисква някакво обяснение.

Следващата теория е и най-познатата. Според френския философ Жан-Жак Русо държавите се формират чрез обществен договор — тоест някакво рационално решение, до което хората са стигнали, след като са преценили своите себични интереси и са стигнали до извода, че в държавата ще им е по-добре, отколкото в по-простото общество, и доброволно са скъсали с тези по-прости обществени структури. Уви, научните наблюдения досега не са регистрирали и един-единствен случай, в който държавата е възникнала в подобна атмосфера на безпристрастна далновидност. По-малките единици не се отказват доброволно от своя суверенитет и не се сливат току-така в по-големи единици. Правят го само ако са били завладени или под външен натиск.