Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Централно налаганият контрол е много по-обхватен, а икономическото преразпределение — много по-екстензивно в държавата, отколкото в която и да е етнархия. Икономическата специализация е много по-екстремна — до такава степен, че вече дори земеделците не могат да задоволяват сами насъщните си нужди. Затова и ефектът върху обществото може да бъде катастрофален, когато държавната власт рухне, както например се случва с британските острови в периода между 407 и 411 г., когато оттам се изтеглят римските войски, заедно със съответните администратори и парична система. Дори най-ранните месопотамски държави са упражнявали централен контрол върху своите икономики. Храната им е била осигурявана от четири специализирани групи (земеделци, скотовъдци, рибари и градинари), като държавата е взимала продукцията на всяка от тях, а в замяна ги е снабдявала с онези стоки, сечива и храни, които те самите не са произвеждали. Държавата е набавяла семена и впрегатни животни на тези, които са се грижели за житата, взимала е въ̀лна от скотовъдците и я е разменяла срещу метали и други по-важни суровини, като същевременно е изплащала надниците (под формата на дажби) на изкопчиите, поддържащи иригационната система, от която са зависели земеделците.

Ако не всички, то повечето ранни държави са използвали робски труд в много по-голяма степен от етнархиите. Получило се е така не защото етнархиите са били по-великодушни към победения враг, а защото по-високата степен на икономическа специализация в държавите (свързана с разширеното производство и по-големия брой обществени дейности) е предполагала и по-мащабно приложение на робския труд. Освен това държавите са предприемали далеч по-мащабни военни действия, което е предполагало и повече военнопленници.