Лебедова песен [bg]

— Това ще се случи и на вас! Ще видите! Ще ви отнемат всичко, което притежавате! Ще дойдат и ще ви изхвърлят…

Лори замахна с приклада на пушката си. Той изхрущя в главата на бебето и силата от удара събори младата жена на земята.

Бебето внезапно спря да плаче.

Жената погледна лицето на детето си и издаде слаб задушаващ звук.

Шийла Фонтана не можеше да повярва какво видя току-що. Искаше ѝ се да се обърне, но случващото се я беше стиснало здраво в мрачните си пипала. Стомахът ѝ се гърчеше от отвращение. Все още чуваше плача на бебето, който ехтеше безспир в главата ѝ. Притисна с ръка устата си.

Младият мъж, който приличаше на труп с дрехи, тръгна през полето, без дори да си направи труда да погледне назад.

Най-накрая жената се разтресе и стана на крака. Тя стискаше замлъкналото бебе до гърдите си. Измъчените ѝ и ужасяващи очи срещнаха тези на Шийла и се задържаха на тях. Шийла имаше чувството, че душата ѝ е изгорена до пепел. „Ако… бебето беше спряло да плаче — помисли си тя. — Само да беше спряло…“

Младата майка се обърна и последва съпруга си в мъглата.

Зяпачите се разпръснаха. Лори избърса приклада на пушката си в земята и посочи с нея тентата.

— Една от стаите ни се освободи, полковник.

— Трябваше ли… да правиш това? — попита Шийла. Вътрешно цялата трепереше и ѝ се повдигаше, но на лицето ѝ нямаше и следа от това, очите ѝ бяха хладни и безмилостни.

— От време на време забравят кой създава правилата. Е? Искате ли тентата или не?

— Искаме я — отвърна Маклин.

— Имате я. Даже разполагате с два спални чувала и малко храна. Уютно е, нали?

Полковникът и Роланд влязоха вътре.

— Аз къде ще живея? — попита Шийла.

Лори се ухили и я огледа от глава до пети.

— Имам резервен спален чувал в караваната. Спим заедно с господин Кемпка, но колкото повече, толкова по-весело. Той харесва млади момчета, така че хич не му пука за жените. Какво ще кажеш?

Шийла помириса тялото му и не успя да прецени чия воня е по-неприятна — неговата или тази на военния герой.

— Забрави — отговори тя. — Ще остана тук.

— Както кажеш. Рано или късно ще те взема.

— Когато адът замръзне.

Лори наплюнчи пръста си и го вдигна във въздуха.

— Става доста студеничко, скъпа. — Той се засмя и се затътри към караваната.

Шийла го изпрати с поглед. Погледна към територията на боклукчиите и видя беглите силуети на младата двойка в мъглата, която се беше насочила към неизвестното отвъд. Тези двамата нямаха абсолютно никакъв шанс, помисли си тя. Но може би вече знаеха това. Бебето така или иначе щеше да умре. Естествено. Та то вече беше полумъртво.