Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Кели го бе ухапала.
Той избърса устните си.
— Не се тревожи, Натан. Ще се погрижа за жена ти — каза подигравателно Луи и погледна Кели и любовницата си. — Заедно с Цуи ще направим гостуването й при нас приятно. Нали така, Цуи? — Индианската вещица се доближи до пленницата, омота пръст около косата й и я подуши. — Сам виждаш, Натан, Цуи вече проявява интерес към нея.
Натан се опита с трескави движения да се освободи от въжето.
— Мръсно копеле! — изсъска и се задави, тъй като примката около шията му се затегна.
— Успокой се, момчето ми — изрази загриженост Луи, като хвана Кели за ръката. — Казах ти, че е в добри ръце.
По лицето на Натан се стекоха сълзи на безсилие. Започна да диша на пресекулки, тъй като въжето се впи в плътта му. Въпреки това продължи да се мята. Тъй или иначе щеше да умре. Имаше ли значение дали щеше да умре от задушаване, или от пожара?
Луи го погледна театрално тъжно, а след това задърпа Кели.
— Срамна работа… — произнесе. — Такова мило момче, а какъв трагичен живот…
На Натан му притъмня пред очите и започна да вижда звезди.
— Престани да се мяташ, Натан — опита се да го успокои Коуве.
— Защо?
— Докато човек е жив, не бива да губи надежда. Натан спря. Не защото осмисли думите на професора, а защото се почувства победен. Дишането му започна да се нормализира. Обърна лице към оттеглящата се наемническа банда и впери поглед в Кели. Тя се обърна още веднъж към него непосредствено преди да се озове в джунглата. После изчезна.
Мълчанието на групата бе нарушено само от тиха молитва на Ана. Неколцина от индианците започнаха да пеят тъжна песен, а други просто заплакаха. Продължаваха да стоят на мястото си, лишени от надежда, докато прежурящото слънце започна да се насочва към хоризонта. С всяко вдишване и хлипане се доближаваха по-бързо към смъртта.
— Защо просто не ни застреля? — терзаеше се сержант Костос.
— Защото това не е в стила на Фавр — отговори професор Коуве. — Той иска да изпитваме колкото се може по-продължителен ужас от предстоящата си гибел. Иска да ни изтезава. Това го възбужда.
Натан, осъзнал поражението си, затвори очи.
След час в южната част на долината се разнесе силна експлозия. Натан отвори очи и видя как във въздуха се издига огромен стълб от дим и прах.
— Взривиха прохода — вцепени се Карера.
Ехото от експлозията се задържа няколко секунди и заглъхна. Сега оставаше да чуят една последна експлозия. Тази, която щеше да ги лиши от живот и да изпепели долината.
Отново настъпи тишина. Натан чу отчетливо нечие хриптене в гората. Така хриптяха ягуарите.
Коуве се извърна към Натан.
— Това дали не е Тортор? — ослуша се Натан. В сърцето му се появи искрица надежда.
От джунглата се измъкна ягуар и излезе на поляната. Това обаче не бе петнистото лице на домашния любимец на техния мъртъв приятел.
Огромният черен ягуар започна да души въздуха. Разтвори уста и стръвно изръмжа.
17:35 ч.
Кели продължаваше да върви до носилката на Франк. Двамата мъже, които я държаха, сякаш не се уморяваха. Продължаваха да вървят из джунглата на долния каньон като два мускулести робота. Кели, изтерзана и с натежало от мъка сърце, започна да се препъва във всеки корен.
Фавр бе наложил бързо темпо на групата. Искаше да прекоси тресавището и да изчезне в джунглата на юг от него, преди огнената експлозия да изпепели горния каньон.
— След това военните ще се устремят тук като мухи на лайно — предупреди спътниците си. — Трябва да сме изчезнали оттук много преди да се появят.
Кели неволно бе подслушала разговор на наемниците, проведен на смес от развален португалски и испански. Фавр бе уредил по радиото в река, намираща се само на ден път оттук, да ги чакат моторни лодки. Когато я достигнеха, щяха бързо да се изтеглят.
Първо обаче трябваше да стигнат до мястото на срещата, без да бъдат заловени. Следователно трябваше да бързат. Фавр бе решил да не проявява мекушавост към никого от изоставащите, включително и към Кели. Чудовището бе обсебило камшика на Мани и периодично го размахваше във въздуха, досущ като робовладелец, надзираващ робите си. Кели вече усети допира на този камшик. Падна на колене, когато проходът се взриви зад гърба им. Бе така отчаяна, че не намери сили да помръдне. Тогава нещо огнено я докосна по рамото. Камшикът разкъса ризата й и кожата и. След това престана да изостава.
— Кели… — обади се Франк от носилката.
— Ще се измъкнем от това — каза той с отпаднал глас. Въпреки неговите възражения тя му бе инжектирала демерол, преди да напуснат лечебницата на яга. Направи го, за да намали болките му. — Ще се справим.