Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Какво смятате да правите с нас? — попита Натан. Тези думи бяха изречени не като молба, а като обикновен въпрос.
Луи извади носна кърпа от джоба си и избърса веждите си.
— Дадох ви своята дума на джентълмен, че няма да убия вас или приятелите ви. Ще спазя тази си дума.
Натан присви очи.
— Ще оставя смъртта на всички ви да тежи на армията на САЩ — продължи тъжно Луи. За негово собствено учудване чувството, което вложи в тези си думи, не бе престорено.
— Какво искате да кажете? — попита Натан с подозрение. Луи поклати глава и отиде до сержант Костос.
— Струва ми се, че ще е по-добре на този въпрос да отговори вашият другар.
— Нямам представа за какво говориш — отвърна презрително Костос.
Луи се наведе и погледна сержанта в лицето.
— Нима наистина искаш да ми кажеш, че капитан Уоксмън не се е доверявал на своя сержант?
Костос отмести поглед.
— За какво говори? — обърна се Натан към сержанта. — Костос, сега не е време за тайни, така че, ако знаеш нещо…
Сержантът му отговори. Изглеждаше гузен.
— Става дума за напалмовите минибомби. Имахме заповед да открием източника на вълшебната течност. След като я откриехме, трябваше да унищожим източника. Напълно.
Луи изпита удоволствие от шокираното изражение, което придобиха лицата на останалите членове на групата. Дори и рейнджърката изглеждаше изненадана. Очевидно военните предпочитаха да не споделят много-много тайните си.
Луи посочи с ръка малката група хора, събрала се около гигантското дърво. Това бяха неговите сапьори. Останалите девет минибомби, налепени върху бялата кора на дървото, наподобяваха плоски черни очи.
— Благодарение на правителството на САЩ се сдобихме с достатъчно взривни вещества, за да ни е по силите унищожението дори на такова чудовищно дърво.
Костос не отговори.
— И така целите на нашите мисии съвсем не се различават — продължи Луи. — Въпросът е кой ще се облагодетелства от това: американският военнопромишлен комплекс или една френска фармацевтична компания? Това от своя страна повдига друг въпрос: кой ще стори по-големи добрини, с тези познания? Трудно е да се отговори. Този въпрос обаче може да бъде формулиран и другояче: кой би сторил по-големи злини с тези познания? — Луи се обърна към сержанта: — Струва ми се, че на този въпрос всички знаем отговора.
Групата остана безмълвна.
— Какво ще стане с Кели и Франк? — наруши мълчанието Натан.
А, да, отсъстващите членове на групата… Луи не бе изненадан, че именно Натан зададе този въпрос.
— Не се тревожете за тяхното здраве. Те ще дойдат с моя екип — обясни Луи. — Установих контакт с хората, които ме финансираха. Господин О’Брайън се оказа идеално морско свинче за изследване на регенеративния процес. Изследователите на „Сен Савен“ горят от нетърпение да го докоснат със своите инструменти.
— А Кели?
— Госпожица О’Брайън ще ни придружи, за да ни осигури отзивчивостта на брат си.
Натан пребледня.
Докато говореше, Луи забеляза, че Натан погледна към гиганта.
— Таймерите ще задействат бомбите точно след три часа — съобщи Луи. — В 20:00 часа, ако трябва да бъда по-точен. — Знаеше, че тези хора бяха наясно със силата на една-единствена такава бомба. А тук имаше цели девет. Видя как на лицата им се изписа отчаяние. Луи продължи: — За всеки случай заложихме и други запалителни бомби в целия каньон, включително и в прохода, по който се стига дотук. Ще ги взривим веднага, след като напуснем долината. Не можем да си позволим да рискуваме някой индианец, когото не сме забелязали, да ви освободи. Боя се, че независимо дали сте вързани, или не, няма как да избягате. Цялата тази изолирана долина ще се превърне в огнен ураган. От вълшебната мъзга няма да остане и следа. Освен това огънят ще привлече хеликоптерите, летящи насам. Чудесен начин да се отклони вниманието им от нашата група.
Погледите на пленниците свидетелстваха, че са осъзнали своето поражение. Луи се усмихна:
— Както виждате, всичко е планирано както трябва.
До Луи се приближи неговият помощник. Колумбиецът дори не погледна към пленниците, сякаш бяха стадо овце.
— Да, Маска?
— Готови сме за изтегляне. Можем да се евакуираме веднага, щом наредите.
— В такъв случай започвайте! — Луи погледна отново вързаните мъже и жени. — Боя се, че дългът ме зове. И че настъпи мигът да се сбогувам сърдечно с вас.