Амазония

— Длъжни сме да го накараме да ни чуе — настояваше Коуве.

Откъм яга се разнесоха гласове. Двамата мъже насочиха погледи към отвора в ствола на дървото. От него излязоха двама наемници с носилка в ръце. Натан разпозна носилката, която бяха направили за Франк. Той и сега лежеше на нея, вързан като пленник.

След това от дървото излезе Кели. Движеше се сама с ръце, вързани зад гърба. Зад нея вървяха още въоръжени наемници.

— Нямате представа какво правите! — изкрещя Кели на Фавр. — Все още не знаем дали тази мъзга може да излекува каквото и да е!

Натан забеляза, че тя излагаше доводите, които преди малко бяха споделили с Коуве. Луи повдигна рамене.

— „Сен Савен“ ще ми плати дължимото много преди да се разбере дали сте права, или не. Ще погледнат краката на брат ви или това, което е останало от тях, и ще прехвърлят договорените милиони на моята сметка.

— А пострадалите? Умиращите деца и старци?

— Защо трябва да се вълнувам от това? Баба ми и дядо ми отдавна умряха, а деца нямам.

Кели се възмути и понечи да го упрекне, но забеляза групата пленници. Погледна първо трийсетината мъже, излизащи от долината, а после, групата пленници.

— Какво става тук? — недоумяваше тя.

— А, това са вашите приятели. Те ще останат тук. Кели погледна към взривните заряди, прикрепени към дървото, после, към Натан.

— Вие… Вие не може просто така да ги изоставите тук.

— Мога — възрази Луи. — Мога, разбира се. Тя спря и насмалко не се разплака.

— Поне ми разрешете да се сбогувам с тях.

— Добре! — съгласи се Луи с театрален жест, изразяващ съчувствие. — Добре, но побързайте!

Улови Кели за ръката и я изведе от строя, придружен от любовницата си и от четирима въоръжени наемници. После я блъсна към пленниците.

Сърцето на Натан се сви. Щеше да бъде по-малко мъчително, ако тя въобще не ги бе забелязала.

По лицето й потекоха сълзи. Кели приклекна последователно пред всеки от тях и започна да се извинява, сякаш бе виновна за случилото се. Натан не я слушаше, а буквално я изпиваше с очи. Знаеше, че повече няма да я види. Тя се наведе и прилепи бузата си до лицето на професор Коуве, а после отиде при Натан.

— Натан… — започна коленичила Кели.

— Замълчи — замоли я той с тъжна усмивка. Произнесе думата, с която й напомни за нощта, прекарана заедно. — Замълчи.

Очите й отново се изпълниха със сълзи.

— Научих за Мани… Толкова ми е мъчно… Натан стисна очи и наведе глава.

— Ако ти се удаде, убий това френско копеле — каза тихо. Тя се облегна върху него и отри буза в неговата.

— Обещавам — промълви на ухото му с гласа на влюбена, споделяща любовна тайна.

Той я целуна по устните, без да се интересува дали някой го гледа. Тя отвърна на целувката му и устните им се сляха.

След това бе откъсната от Натан. Фавр я държеше за ръката.

— Струва ми се, че отношенията между вас двамата са били не само професионални — каза презрително.

Фавр извъртя рязко Кели и притисна устни върху нейните. Тя извика от изненада и обида. Луи я пусна и я блъсна към индианката. От устните му закапа кръв.