Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан стана и развърза Коуве. След това двамата започнаха да освобождават останалите. Натан се зае с въжетата, пристегнали крайниците на Дакий. Той бе индианският следотърсач, участвал в изпращането на пираните и скакалците срещу групата им. Натан вече не му се сърдеше за това. Човекът просто бе защищавал племето си. Както впоследствие се оказа, съвсем основателно. Натан му помогна да се изправи и погледна димящите развалини на селището. Кои всъщност бяха истинските чудовища?
Дакий силно го притисна в прегръдките си.
— Не бързай да ми благодариш — спря го Натан. Другарите му развързваха останалите индианци. Той извърна поглед към минираното дърво, по чийто ствол бяха окачени деветте напалмови бомби.
Сержант Костос разтри изтръпналите си ръце.
— Ще проверя дали ще ми е по силите да разминирам дървото. Карера ще потърси оръжието, което скри.
Натан кимна. Освободените бан-али се събраха около двата ягуара. Двете котки се бяха разположили на сянка, сякаш забравили за съществуването им. Натан обаче забеляза, че голямата самка продължаваше да наблюдава всичко през Притворените си клепачи. Котката нямаше намерение да отслабва бдителността си.
При Натан дойдоха Ана и Коуве.
— Вече сме свободни. Какво ще правим сега? — попита професорът.
Натан повдигна рамене. Ана кръстоса ръце. Натан забеляза, че е намръщена.
— Какво те дразни? — попита я съчувствено.
— Дразни ме Ричърд Дзейн. Ако успеем да се измъкнем оттук, ще напусна „Телукс“.
Независимо от положението им Натан намери сили да се усмихне.
— Ще подадем заедно заявления за напускане.
След малко се появи сержант Костос. Лицето му имаше обичайното си мрачно изражение.
— Бомбите са заложени много умело. Не мога нито да ги обезвредя, нито да променя часа на експлозията.
— Значи не можеш да направиш нищо, така ли? — попита Коуве.
Рейнджърът поклати глава.
— Трябва да призная, че това френско копеле си разбира от работата. Перфектно са го направили.
— Колко време ни остава? — попита Ана.
— Малко по-малко от два часа. Таймерите са поставени на 20:00 часа.
Натан погледна дървото.
— Значи или трябва да се измъкнем от долината, или да потърсим някакво надеждно убежище в нея.
— Забрави за убежищата. Когато тези пущини гръмнат, трябва да сме колкото се може по-далеч оттук. Дори и без допълнителните запалителни бомби, поставени от хората на Фавр, тези девет напалмови устройства ще направят на пепел цялото плато.
— Къде е Дакий? — потърси го Натан. — Може би му е известен някакъв друг изход?
Коуве кимна към отвора на яга.
— Отиде да види как е шаманът.
Натан се сети за клетника, застрелян от Дзейн в корема.
— Да отидем при него и да видим дали може да ни помогне с нещо. — Той се отправи към дървото. Коуве и Ана го последваха — Аз ще остана да наблюдавам бомбите — каза сержант Костос.
Когато влезе в дървото, Натан отново усети неговата сладникава мускусна миризма. Погледнаха сините отпечатъци на длани.
— Знам, че всички мислим за бягство, но няма ли да се опитаме да предприемем нещо срещу болестта? — попита Коуве.
— Ако има изход, ще съберем образци от колкото се може повече растения — отвърна Натан. — Друго не можем да направим. Да се надяваме, че ще попаднем на някакво полезно растение.
Коуве очевидно не остана удовлетворен от отговора на Натан, но и нямаше как да му възрази. Дори и да успееха да открият лекарство, светът нямаше да има полза от него, ако самите те не се измъкнат.
Докато се изкачваха по спираловидния коридор, отгоре се чуха стъпки. Натан и Коуве се спогледаха. Някой идваше.
Внезапно се появи Дакий. Очите му бяха широко отворени. Бе сякаш изненадан от срещата. Заговори ги бързо на родния си език. Дори Коуве не успя да го разбере.
— Говори по-бавно — помоли Натан. В отговор Дакий го улови за ръката и го задърпа нагоре по тунела.
— Сине на вишва, ела с мен.
— Шаманът добре ли е?
— Жив е… Но е зле. Много зле.
— Отведи ни при него — поиска Натан.
Индианецът явно почувства облекчение от думите им. Тримата се затичаха нагоре и след малко се озоваха в лечебницата.
Шаманът лежеше в една от люлките. Бе жив, но не изглеждаше добре. Кожата му бе пожълтяла и бе покрита с пот. Наистина бе много зле.
Когато се приближиха до него, той приседна, макар и да личеше, че това му причинява голяма болка. Махна с ръка на Дакий и му нареди нещо, а после се втренчи в Натан. Погледът му бе измъчен, но ясен.