Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан се прицели. Осъзна обаче, че двуцевката му щеше да се окаже съвсем непълноценно оръжие при такова съотношение на силите. Трябваше да предприеме нещо друго. Засега обаче можеше да разчита единствено на това, че не го виждаха.
Пазачите наредиха на другарите му да спрат.
Мъж, облечен от глава до пети в бяло, доближи малък мегафон до устните си. Насочи го към върха на яга.
— Натан Ранд, покажи се! Излез или приятелите ти ще заплатят за твоето отсъствие! Давам ти две минути!
Приятелите му и индианецът бяха принудени да коленичат.
Натан приклекна в убежището си. Без съмнение мъжът бе командир на тези наемници. Бе французин, ако съдеше по произношението му. Човекът погледна часовника си, а после насочи отново поглед към върха на дървото и започна нетърпеливо да потропва с крак. Очевидно доверяваше се на последната информация на мъртвия си агент и смяташе, че Натан все още се намира на върха на дървото.
Натан се колебаеше. Какво да направи? Да се покаже или да избяга? Дали си заслужаваше да опита да нападне наемниците в гръб? Отказа се от този замисъл. Не смяташе, че притежава умението да води партизанска война в джунглата.
— Остават трийсет секунди, Натан! — прокънтя гласът на мъжа през мегафона.
От върха на дървото се разнесе глас.
— Натан го няма тук. Тръгна си. Бе гласът на Кели!
— Лъжа — промърмори французинът. Обади се Коуве:
— Доктор Фавр, искам да ви кажа нещо, ако не възразявате.
Когато чу това име, Натан неволно стисна по-здраво пушката си. То му бе познато. Баща му бе разказвал за чудовищните престъпления, извършени от човек на име Луи Фавр. Човек, превърнал се в страшилището на Амазония, и възприеман от местните племена като демон. Изверг, прогонен от района от баща му. Сега отново се бе появил тук.
— Какво има, професоре? — попита раздразнено Фавр.
— Това е Кели О’Брайън. Тя е горе при ранения си брат. Щом казва, че не е там, значи той наистина е другаде.
— Ще видим тази работа — намръщи се Фавр и погледна отново часовника си. — Десет секунди!
После протегна ръка и някой пъхна в нея оръжие със зловещ вид. Криво мачете, дълго като ятаган. Въпреки че въздухът наоколо бе задимен, то блестеше с ярък блясък. Личеше си, че е току-що наточено.
Фавр се приведе и допря острието до шията на Ана Фонг. После отново доближи мегафона до лицето си.
— Времето изтича, Натан! Дадох ти цели две минути. Отсега нататък всяка изминала минута ще отнеме живота на един от приятелите ти. Покажи се и всички ще бъдат пощадени! Кълна се в честта си на джентълмен и французин.
После Фавр започна да отброява последните секунди:
— Пет… Четири…
Натан се напрегна, но така и не съумя да измисли нищо. Ясно си даваше сметка, че честната дума на Фавр не струва и пукната пара.
— Три… Две…
Оставаха му броени секунди, за да намери някакъв изход.
— Едно…
Не откри никакъв изход.
— Нула!
Натан излезе от скривалището си. Направи крачка напред, вдигнал двуцевката над главата си.
— Вие победихте! — произнесе съкрушено.
Приведеният над Ана Фавр се изправи и присви вежди.
— Ах, млади човече, как ме уплашихте! Какво правехте тук през цялото това време?
По бузите на ужасената Ана течаха сълзи. Натан хвърли пушката си.
— Вие победихте — повтори. Няколко наемници веднага го обкръжиха.
— Аз винаги побеждавам — отвърна усмихнато Фавр. Усмивката му обаче вече издаваше озвереност.
Преди някой да успее да реагира, той рязко се извърна и с цялата сила на ръката и тялото си нанесе удар с мачетето.
Във въздуха бликна струя кръв.
Главата на жертвата му, отрязана при шията, отлетя встрани.
— Мани! — извика Натан и безсилно се свлече на колене. После падна по лице.
Тялото на приятеля му се свлече на земята. Ана изпищя и припадна върху рамото на Коуве. Фавр даде гръб на Натан и се обърна към ужасените пленници.
— Моля ви! Нима някой от вас наистина допусна, че ще позволя на мосю Азеведу да удря любимата ми безнаказано? Боже мой! Нима наистина нямате чувство за кавалерство?
Натан забеляза, че индианката докосна рана на бузата си.
Фавр се обърна и погледна Натан в лицето. Върху белия му костюм имаше червено петно от кръвта на Мани. Чудовището потупа часовника си с пръст, а после се обърна към него:
— Освен това, Натан, броенето наистина стигна до нула. Ти закъсня. Постъпих справедливо.
Натан с безпомощно оклюмала глава се отпусна върху земята.
— Мани…
Някъде в далечината воят на котка разкъса утрото и закънтя из долината.