Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Разбрах, че бяхме започнали да се движим по доста хлъзгава повърхност, където границата, която ни разделяше от ереста и магьосничеството, ставаше едва забележима.
— Април, значи, е вторият месец от годината — продължи Клоридия, като взе хартия и мастило — и двете дати трябва да се напишат така: 1/2/1664 и 21/2/753. Ако събереш двете групи числа, имаш първо 1 + 2 + 1 + 6 + 6 + 4 = 20. И после: 2 + 1 + 2 + 7 + 5 + 3 = 20. Разбираш ли? Същата цифра.
Вгледах се в тези числа, нахвърляни набързо върху листа и замълчах. Съвпадението всъщност бе доста изненадващо.
— Не само това — настоя Клоридия, след като потопи перото в мастилницата и започна отново да прави сметки. — Като събера ден, месец и година, а не цифра по цифра, имам 21 + 2 + 753 = 776. Ако събера цифрите на резултата, 7 + 7 + 6, получавам още веднъж 20. Но също, събирайки 1 + 2 + 1664 излиза 1667, чиито цифри също ни дават 20. А знаеш ли какво означава числото 20? Това е Съдът — Голямата аркана на картите таро, която носи числото 20 и означава поправяне на понесените несправедливости и справедлива преценка от страна на потомците.
Наистина беше умна моята Клоридия. И то дотолкова, че не бях разбрал нищо от нейните гадателски сметки, нито защо им се посвещаваше с такава страст. Но малко по малко недоверието ми бе сломено от нейната виртуозност. Бях възхитен: у нея даровете на Венера се съревноваваха с мъдростта на Минерва.
— Значи сте дошли в Рим, за да поправите някоя понесена несправедливост? — попитах.
— Не ме прекъсвай — отвърна рязко тя. — Науката на числата казва, че поправянето на несправедливостите един ден ще накара идните поколения да променят собствената си преценка. Но не ме питай какво точно значи това, защото дори и аз все още нямам точно обяснение.
— Било ли е написано в числата, че ще дойдете в странноприемницата „При оръженосеца“? — попитах, пленен от надеждата, че срещата ми с Клоридия е била предначертана.
— Не, не в числата. Когато пристигнах в Рим, избрах тази странноприемница, следвайки virga ardentis, горящата или трептящата пръчка, или стърчащата, както още я наричат. Знаеш за какво говоря, нали? — каза тя, като се изправи на крака и вдигна ръка до корема си, така че да имитира дълъг бастун.
Жестът й ми се стори непристоен. Замълчах оскърбено.
— Но за това ще си говорим някой друг път, ако ти се иска — завърши тя с усмивка, която ми се стори лукава.
Разделих се с нея, и тръгнах бързо да обиколя стаите, за да събера паниците, в които бях сервирал вечерята. Какво искаше да каже Клоридия с този срамен жест? Може би това беше безсрамна покана или, още по-лошо, типичен жест на уличница? Не бях толкова глупав: знаех добре, че в скромното ми положение беше нелепо да очаквам тя да гледа на мен като на нещо повече от нещастен слуга. Но, в крайна сметка, не беше ли разбрала, че не притежавам и пукната пара? Може би се надяваше; че заради нея щях да отмъкна пари от господаря си? Прогоних ужасен тази мисъл. Клоридия бе намекнала за някаква понесена несправедливост, свързана със завръщането й в Рим. Не, не можеше да е говорила за продажност в толкова тежък за нея момент. Сигурно я бях разбрал неправилно.
Приятно ми бе да видя наемателите на странноприемницата така видимо задоволени от яденето. Когато почуках на вратата му, Помпео Дулчибени все още преглъщаше бульона, вече изстинал и мляскаше с наслада.
— Седни, драги. Извини ме, но апетитът ми днес дойде със закъснение.
Подчиних се и зачаках мълчаливо да привърши с гозбата. До като погледът ми блуждаеше между предметите, разхвърляни върху скрина близо до столчето, очите ми спряха на три томчета с яркочервена подвързия със златни арабески. Бяха много красиви, помислих си, но къде ли вече ги бях виждал?
Забелязах, че Дулчибени ме наблюдава с любопитство — беше свършил с бульона и ми подаваше паницата. Събрах всичко с възможно най-невинната усмивка и излязох със сведени очи.
Едва изскочил от стаята, вместо да сляза в кухнята, затичах към втория етаж. Когато почуках задъхан на вратата на Ато, ръцете ми все още бяха заети.
— Помпео Дулчибени? — възкликна недоумяващ абатът, докато привършвах разказа си.
Предния ден се бях отправил в стаята на Дулчибени, за да го масажирам, и по време на масажа, му се прищя да смръкне малко тютюн. Затова бе отворил шкафа, търсейки красивата си табакера от черешово дърво, и с интарзии бе извадил от него няколко книжки в доста красива подвързия, в яркочервена кожа и златни арабески. Е, добре, в библиотеката на Тиракорда бях имал възможността да забележа подобни книги — ставаше дума за едно издание на произведенията на Гален в седем тома, от които обаче липсваха три. А именно три бяха томовете, които току-що бях видял в стаята на Дулчибени. На гръбчетата им пишеше Galeni opera и без съмнение това бе част от онези opera omnia130 на Гален в седем тома, четири от които се намираха в къщата на Тиракорда.
130
Събрани съчинения (лат.) — (Бел.ред.)