Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Но откъде да започне? Очевидно чакането сред пустотата и тишината в този апартамент не е решение на въпроса; така само изкушава съдбата да се озове отново на улицата. Трябва да действа, и то незабавно!
В призрачната светлина на друг облачен предобед, когато се очаква всеки момент да се разрази предвидената в прогнозите буря, Агнес Ракъм стои на прозореца на спалнята си и примигва усилено. Видението е изчезнало. То ще се върне, но за момента е изчезнало.
Не се е чувствала така, откакто бе дете и й се привиждаше любимата й светица, света Тереза от Авила. Всичко се обърка през онзи ужасен ден, когато лорд Ънуин й каза, че отсега нататък той ще й бъде баща, и че се слага край на всякакви Деви Марии, разпятия, броеници и изповеди. Колко отчаяно се молеше тя тогава за сила, за да може да съхрани вярата си въпреки застрашителното ръмжене на този голям и страшен протестантски вълк! За съжаление, тъй като беше едва десетгодишна, не съумя да се бори като мъченица за вярата си. Всеки опит за съпротива срещу нарежданията на осиновителя й беше изтръгван от корен от новата й гувернантка, която се числеше към лагера на англиканската църква, не можеше да разчита за помощ и на майка си, която бе сякаш омагьосана от злия си втори съпруг. Отчаяните молитви, които Агнес отправяше към Света Тереза — молитвите, които навремето бяха нещо като приятелски разговори, скоро започнаха да звучат като самотния шепот на дете, уплашено от тъмното.
Сега, тринайсет години по-късно, тя има чувството, че е станала отново свидетел на някаква тайнствена намеса на провидението. Сякаш всеки момент може да се случи чудо.
Тя блуждае из горните етажи на семейния си дом, и влиза във всяка стая, освен в Тези, В Които Не Бива Да Влиза Никога. Прислужниците са някъде долу, заети с ежедневната си работа, така че стаите са празни. Агнес влиза във всяка от тях, застава до мъничките прозорчета и оглежда градината на Ракъмови от десетки различни гледни точки. Лети например има много приятен изглед към сляпата уличка зад вилите в Чепстоу. Но видението не се явява отново.
Замислена, Агнес се връща в собствената си стая. И ето че я вижда отново — от собствения си прозорец, ето там, в страничната уличка, само на петдесетина ярда разстояние! Да! Да! Ето я жената в бяло, която стои, сякаш на пост, и се взира право към къщата на Ракъмови през железните решетки! Този път, преди видението отново да се разтопи във въздуха, Агнес започва да маха с ръка.
В продължение на няколко секунди жената в бяло остава напълно неподвижна, но Агнес не спира да маха, поклаща енергично нагоре-надолу ръката си, огъвайки тънката си китка — както се размахва детска дрънкалка. И най-сетне жената в бяло й махва в отговор — жестът е толкова деликатен и колеблив, като че ли никога досега не й се е случвало да маха с ръка на друго човешко същество. Гръмотевица разтърсва облаците. Жената в бяло се стапя между дърветата.
По обяд възбудата на Агнес още не е стихнала; от възторг кръвта пулсира по-силно в слепоочията и китките й. Буйството на природните сили сякаш споделя този възторг; дъждът плющи по прозорците, ветровете фучат в комините, сякаш я подканят да разпери ръце и да се завърти лудо. Но тя знае, че трябва да се владее, да се преструва, че светът днес не се различава по нищо от това, което бе вчера, защото съпругът й е мъж, а ако има нещо, което дразни мъжете, то е щастието в неподправен вид. Така че краката на столовете стържат по пода и чиниите потракват както винаги, когато двамата с Уилям сядат на обичайните си места в трапезарията, и измърморват под нос благодарност за благата, с които Бог ги е дарил. През мокрите отблясъци от бурята прониква много малко дневна светлина, и въпреки че Лети е дръпнала докрай завесите, тя се оказва недостатъчна. Така че в крайна сметка трирък свещник със запалени свещи бива поставен между съпруга и съпругата, осветявайки подчертаната разлика в храната им.
— Имам си ангел-пазител, скъпи — казва Агнес веднага щом прислужниците приключват със сервирането — още преди да е набола с вилицата първата хапка от своето студено гълъбово месо в гнезда от марули и артишок.
— Какво си имаш, скъпа? — Уилям е още по-разсеян от обикновено, потънал е до ушите в работа (както твърди непрекъснато пред всеки, който е склонен да го слуша).
— Ангел-пазител — заявява Агнес, грейнала от щастие.
Уилям вдига поглед от собствената си чиния, препълнена с горещи банички с гълъбово месо и картофени крокети с масло.