Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Госпожа Кастауей се навежда над творенията си и побутва рамото на последната Магдалена, така че да се доближи още малко към бедрото на последната светица, докато лепилото още не е засъхнало.
— Всичко на този свят се променя, скъпа — мърмори тя. — Ние с госпожа Уолъс имаме опит… търгуваме на пазара на страстите, и сме длъжни постоянно да търсим някоя незапълнена ниша.
Шугър кръстосва ръце и забива здраво пръсти в плътта си над лактите. „Защо направи това?“ иска да попита тя. „Защо причини това на собствената си дъщеря? Защо?“ Никога не се е осмелявала да зададе този въпрос. Тя отваря уста.
— Защо… как се уговорихте? — пита Шугър. — Как се уговорихте с господин Хънт?
— Хайде, хайде, Шугър — казва госпожа Кастауей с лек укор в гласа. — Ти си млада, целият живот е пред теб. За какво ти е да си измъчваш мозъка с делови въпроси? Остави това на мъжете — и на съсухрените старици като мен.
Лъже ли се, или сълзящите, зачервени очи на старицата наистина я гледат умолително? Проблясък на страх ли беше това? Шугър обаче е прекалено потисната и прекалено раздразнена от сърбежа, за да се опита да разбере нещо повече.
— Трябва да тръгвам, мамо — казва тя.
— Разбира се, разбира се, скъпа. Нищо не те задържа вече тук, нали? Напред и нагоре, рамо до рамо с господин Хънт! — и тя оголва отново оплесканите си с червило зъби в нерадостна прощална усмивка.
След няколко минути, когато вече излиза на Риджънт Стрийт, Шугър смъква ръкавиците си, издърпва ръкавите си до лактите и започва да чеше ожесточено ръцете си, докато кожата й добива цвета на варено цвекло. Единствено опасението, че това може да раздразни Уилям Ракъм, я възпира да се чеше до кръв.
— Да бъде проклет Бог — скимти тя, а елегантно облечените минувачи я заобикалят смутено, — и цялото му ужасно, отблъскващо творение.
Озовала се обратно в апартамента в Мерилебоун, който си е неин, само неин, Шугър напълва ваната и се отпуска, потъвайки почти напълно под покривката от ароматна пяна. Стаичката е изпълнена с влажна пара, която омекотява очертанията и цветовете. Жълтият цвят на стената, обикновено с оттенък на горчица, сега е златист като яйчен жълтък. Дузини мънички букви „Р“ по шишенцата, бурканчетата, и къде ли не другаде, блещукат из ухаещата на лавандула омара.
„Тринайсет“, мисли си тя. „Бях само на тринайсет години“.
Кожата на ръцете й, потопени във водата, щипе и смъди — далеч по-поносимо усещане от сърбежа. Тя държи гъба в едната си ръка и я поднася към лицето си всеки път, когато търкалящите се по бузите й сълзи я загъделичкат по-силно.
„Нали разбираш“, бе казала навремето госпожа Кастауей, „че за да можем всички да живеем в щастие и хармония в този дом, не мога да се отнасям с теб по-различно, отколкото с другите момичета. Всички участваме в тази работа“. В коя работа, мамо?
Шугър стиска здраво клепачи и притиска сюнгера към тях. Някога това малко сюнгерче е било живо и е плувало в морето. По-мекичко ли е било тогава, или по-твърдо и по-плътно? Тя не знае нищо за сюнгерите, никога не е виждала морето, никога не е напускала Лондон. Какво ще стане с нея? Дали Уилям няма да реши, че му е омръзнала, и да я изрита обратно на улицата?
Не я е посещавал нито веднъж, откакто я настани в това жилище, а оттогава изминаха доста дни. Вярно, каза, че ще бъде ужасно зает… Но възможно ли е да е толкова зает, че да не намери време за своята Шугър? Може вече и да му е омръзнала. А ако е така, още колко време би могла да задържи това малко гнездо? Апартаментът е платен, в банката е постъпило нареждане да й се отпуска ежеседмично определена сума, така че няма от какво да се бои освен от самия Уилям. Може би няма да събере кураж да я изхвърли оттук? Може би ще й позволи да остане тук, ако се държи много, много ненатрапчиво… А може да плати на някой убиец да й пререже гърлото…
Шугър се разсмива въпреки притесненията си. Коя ли дата е днес? Сигурно скоро ще й дойде мензисът, щом се отдава на такива налудничави размишления.
Колко много пяна — само от едно малко шишенце „Lait de Lavage“ на „Ракъм“! Трябва да не пропусне да направи комплимент на Уилям, когато дойде следващия път. Дали обаче ще й повярва, когато е искрена? По какъв начин да му каже, че се възхищава на нещо, свързано с него, ако възхищението й е искрено? Какъв тон би трябвала да използва?
— Твоят лосион за вана е прекрасен, Уилям — казва тя на глас, сама в будоара, потънал в ароматна мъглица. Думите й звучат фалшиво — измамни, като целувки на уличница.