Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Роклите напълват два сандъка и половина. Шапките ще заемат по-голямата част от останалото пространство. Когато се навежда, за да подреди кутиите за шапки по-плътно една до друга, тя долавя, че още някой е застанал до вратата.
— Какъв е той, този твой господин Хънт?
Ейми прекрачва прага, скривайки Кристофър зад полите си. Тя не е напълно облечена — явно гъстата й несресана коса и гърдите с тъмни зърна, провиснали свободно под ризата, не я смущават. Както винаги, тази щедра майчина гръд само подчертава твърдостта, с която е отхвърлила сина си — нежелания плод на утробата й.
— Не по-лош от повечето — отвръща Шугър, но тежките сандъци опровергават твърдението й. — Много е щедър, сама виждаш — принудена е да добави тя.
— Сама виждам — повтаря Ейми, без следа от усмивка.
Шугър се опитва да се сети каква тема на разговор би заинтригувала проститутка, която се е специализирала да възбужда клиентите си с мръсни думи и да капе горещ восък върху гениталиите на почтените господа, но в мислите й се въртят само неща, които е научила в леглото от Уилям. Аналогията между ароматите и клавишите на пианото? Разликата между прости и съставни миризми? „Ейми, знаеш ли, че от есенциите, които човек може да произведе, той е в състояние при правилното им съчетаване да наподоби почти всички природни аромати, с изключение на жасмина?“.
— Е, как са всички тук? — пита Шугър с въздишка.
— Както обикновено — отвръща Ейми. — Кейти се държи, още не е ритнала камбаната. Аз пък събирам при себе си боклуците, да не ходят по улиците.
— Какви са ви намеренията?
— Намерения ли?
— За тази стая.
— Нейно величество от Долния етаж смята да пипне Дженифър Пиърс.
— Дженифър Пиърс? От заведението на госпожа Уолъс?
— Точно това казах.
Шугър диша дълбоко и копнее да се измъкне. Разговорите с Ейми никога не са били леки, но този става непоносим. Пот избива под бретона й, тя се бори с изкушението да се престори, че й се е завил свят и да слезе долу.
— Е — казва внезапно Ейми, — време ми е да се наглася за собствените си обожатели. Може пък днес и аз да срещна своя принц, а?
И тя се измъква лениво от стаята, бутва Кристофър като кегла и той залита.
Шугър отпуска рамене, както си стои права, и опира уморено длани на единия сандък.
— Знаеш ли, Кристофър — признава тя пред детето, — никак не ми е лесно.
— Да ти помогна, искаш ли — казва той, застава до нея, и веднага хваща единия накован с гвоздеи капак. — Човекът остави чук, а вътре има и пирони.
И той издърпва енергично капака върху съответния сандък, като едва не набожда пръстите на Шугър.
— Да, да… закови ги… моля те — казва тя и отстъпва. Боли я сърцето от собствената й неспособност да го докосне, да го целуне, да поразроши косата му или да го погали по бузата; срамува се, задето се измъква на пръсти от стаята и застава отвън, на площадката — на същото място, където той толкова пъти е оставял ведрото с топла вода за нея.
— Пази си пръстите!
Той започва да блъска доволно с чука — заслушана в шума, тя тръгва надолу по стълбите.
Обзета от колебание, застанала на задния вход на къщата със съмнителна репутация, известна като „Заведението на госпожа Кастауей“, Шугър си дава сама позволение да я напусне завинаги, без да се сбогува. Но нищо не се случва; тя продължава да се колебае. После решава да се насили да си тръгне. Но не успява. Насилието е нещо, което тя е опознала само като обект. Обръща се и тръгва към приемната.
Майка й се е разположила на обичайното си място, посветена на обичайното си занимание — лепи изрезки от вестници с образи на светци в албумите си. Заниманието й не учудва Шугър, но някак я обезкуражава. Ножиците тракат в кокалестите, хищни пръсти на майка й, гърненцето с лепило е готово до нея. Тя е превила гръб, гръбнакът й е сведен над масата като стъбло на увехнало цвете, покритите с ален плат гърди са провиснали и почти докосват малката купчина изрезки — безброй девици с ореоли, сивкави, синкави и розови отпечатъци на гравюри.
— Моята работа край няма — въздъхва тя на себе си, а може думите й да са отправени към влизащата Шугър.
Шугър чувства, че челото й се смръщва от раздразнение. Знае отлично какви усилия полага майка й, за да осигури тази безкрайност; всеки месец се харчи цяло състояние за купуването на книги, списания, гравюри и картички с образи на светци, получавани от всички краища на света. Издателите на религиозни книги от Рим до Пенсилвания вероятно са убедени, че най-набожната християнка на света живее тук, на Силвър Стрийт, в Лондон.