Аленото цвете и бялото

Цели двайсет секунди той се взира в Шугър със смръщено чело и се колебае. Дали пък тя не прояви прекалена настоятелност? Уилям кашля, прочиствайки гърлото си, за да произнесе следващите думи.

— Жена ми е луда — казва той най-сетне.

Шугър отдръпва леко назад глава в безмълвен израз на ужас и удивление, след като е обмислила и отхвърлила реакции от рода на: „Възможно ли е?“, „Виж ти!“ и „Какъв ужас!“. Откакто е станала проститутка, мъжете споделят с нея, че жените им са луди, но тя още не е успяла да открие подходящия отговор за такъв случай.

— Когато се оженихме, тя беше мило, добросърдечно момиче — оплаква се той, — жена, за която всеки би могъл да мечтае. Имаше някои странности, но кой ли ги няма? Не можех да предположа, че ще се превърне в кандидат за лудницата; че ще се стигне дотам, та в собствения ми дом… — той се прекъсва и притваря измъчено очи. — Беше толкова щастливо същество, когато се запознахме. А сега ме презира.

— Каква трагедия — Шугър се осмелява колебливо да положи ръка на коляното му в израз на съчувствие. Той приема жеста й. — Предполагам, че още би те обичала, ако можеше.

— Най-влудяващото е… искам да кажа, най-много ме озадачава това, че тя се изменя с всеки изминал ден. Има дни, през които е нормална като теб и мен, а после изведнъж прави или казва нещо напълно недопустимо.

— Като например…?

Гласът на Шугър е тих и ненатрапчив.

— Убедена е, че насън посещава някакъв католически манастир. Убедена е, че я пазят ангели. Казва дори, че й махали с ръка.

Шугър притиска горещата си буза към кръста му, прегръща го приятелски с надеждата, че докато вдигне отново лице, изчервяването ще е изчезнало. След като бе забелязана да се навърта около дома на Ракъмови, какво друго би могла да стори, освен да помаха в отговор на госпожа Ракъм?

— Миналата седмица се държа направо срамно, пълзеше по пода на кухнята заедно с някаква слугиня — продължава потиснато Уилям. — Наложи се да викаме лекаря. Той счита, че аз самият съм луд, щом я държа все още у дома… Но той няма представа колко мила беше тя навремето! А напоследък Агнес прекарва половината си живот в сън — или опиатите й въздействат много силно, или просто е станала ленива… И аз не знам вече, нищо не мога да разбера…

Шугър гали коляното му с равномерни движения, в които няма никаква чувственост — както би галила някое домашно животно. Чувства как между бедрата й се стича струйка кръв, но тъй или иначе явно не е съдено да разбере днес какво е отношението на Уилям Ракъм към месечното кръвотечение при жените.

— Откога… откога Агнес е толкова зле? — пита тя.

— О, кой знае какво се е въртяло в главата й дори още преди да се запознаем! Но трябва да призная, че лудостта й не беше толкова… — той стиска и разтваря пръстите на обгарялата си ръка, търсейки подходящата дума — толкова изявена преди раждането на детето.