Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Такаааа… — мърка нежно госпожа Кастауей и насочва зачервените си очи към поредната Мария Магдалена, изпратена този път от Библейското общество в Мадрид. — Чашата на щастието ти е препълнена, а?
Шугър не обръща внимание на заяждането. Старата жена не може да преодолее склонността си да повтаря едно и също — колко лек е животът за младите, и да изтъква собствената си печална съдба. Ако ще Бог да слезе от небето, да падне на едно коляно пред нея и да й предложи ръката си, тя ще го отхвърли, твърдейки, че това е нищожна компенсация за понесените страдания; ако къщата се запали и Шугър изгори в нея, госпожа Кастауей би казала само, че дъщеря й е привилегирована — толкова много ценни вещи да бъдат пожертвани за нея.
Шугър си поема дълбоко дъх и хвърля поглед към виолончелото на Кейти Лестър, подпряно на празното кресло.
— Кейти като че ли вече не става от леглото — отбелязва тя, повишавайки малко тон, за да надвика шума, който вдига Кристофър на горния етаж.
— Тя слезе вчера, скъпа — отбелязва под нос майка й, и върти ловко ножицата, оформяйки поредната изрезка с формата на човешка фигура.
— И свири чудесно този път, така ми се струва.
— Тя… още ли… работи?
Госпожа Кастауей поставя изрезката върху вече претрупаната страница на албума, търсейки подходящо място за нея. Принципите й, съгласно които подрежда образите на светците, са много сложни — изрезките не бива да се застъпват, освен там, където трябва да се прикрие някаква непълнота в картината… Тази нова разплакана красавица може да се залепи така, че да прикрие липсата на ръка у друга, и тогава ще остане едно съвсем тясно свободно място, което може да се запълни с… къде беше онази от френския календар?
— Мамо, Кейти още ли работи? — повтаря Шугър, този път по-високо.
— О… извини ме, скъпа. Да, да, разбира се, че работи — госпожа Кастауей бърка замислено в гърненцето с лепило. — Знаеш ли, колкото повече наближава часът на смъртта й, толкова по-търсена става. Налагало ми се е да отпращам клиенти, можеш ли да си представиш? Дори ужасно високите цени не ги отблъскват — очите й се замъгляват, докато тя мисли за извратеността на този несъвършен свят, обзета от съжаление, че е прекалено стара, за да се възползва и лично от нея. — Хората, които държат санаториуми, биха натрупали богатства, ако само знаеха…
Внезапно чукането от горния етаж спира и настава тишина. Деветнадесет години минаха, откакто госпожа Кастауей и Шугър заживяха заедно в онзи порутен мравуняк, скърцащата отвсякъде съборетина на Чърч Лейн; шест години от онази нощ, когато вятърът виеше през пролуките и госпожа Кастауей (тогава много по-бедно облечена, осветена от трептящия пламък на свещта) дойде на пръсти до леглото на Шугър и й каза, че вече нямало да трепери от студ, дошъл бил един любезен джентълмен, който щял да я стопли. От тази нощ нататък образът на госпожа Кастауей доби кошмарни измерения; човешкото у нея е почти незабележимо. Шугър се опитва да си припомни как изглеждаше тя преди — една не толкова студена, нелишена от доброта майка, митична фигура, наричана просто „мама“, която е оправяла завивките й вечер и не е повтаряла постоянно откъде идат парите, с които живеят. Но през цялото време пред нея е госпожа Кастауей, която разбърква лепилото, вади от време на време четката и размазва капка от гъстата каша по страниците на албума.
— Разбрах… — Шугър полага усилие да не се задави, — разбрах от Ейми, че смяташ да ме замениш с Дженифър Пиърс.
— Теб никой не може да те замени, скъпа — усмихва се старицата. По зъбите й има яркочервени петна.
Шугър прави гримаса на отвращение и се опитва да я прикрие, сбръчквайки нос.
— Доколкото ми е известно, госпожица Пиърс няма слабост към мъжете.
Госпожа Кастауей свива рамене.
— Никой няма слабост към мъжете, скъпа. Но те владеят света и ние трябва да коленичим пред тях, нали?
Ръцете на Шугър започват да сърбят — особено дланите и долната част, до лактите. Тя едва се удържа да не ги разчеше до кръв, но насочва разговора отново към Дженифър Пиърс.
— Тя е добре позната в средите на садистите, мамо. Питам се дали не смяташ да промениш… стила на заведението.