Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Твоят лосион за вана е ненадминат — тя се намръщва, загребва шепа пяна от повърхността на водата. Опитва се да хвърли трептящите мехурчета във въздуха, но те лепнат по дланта й.
— Обичам твоя лосион за баня — гука тя. Но думата обичам звучи по-фалшиво от всички останали, взети заедно.
Дни наред Шугър очаква появата на Уилям. Той не идва. Защо не идва? Каква част от деня му може да бъде ангажирана с ръководенето на един вече утвърден, преуспяващ концерн? Какво толкова сложно има в това да написва от време на време по някое писмо? Нали не му се налага да бди над растежа на всяко цветенце и да оценява качеството му?
Вечерта, когато той й даде това жилище, тя имаше чувството, че й е било отредено кътче от Рая. Миналото бе заличено като на избърсана черна дъска, и тя бе твърдо решена да се наслаждава на всичко в новия си живот — на самотата, на тишината, на липсата на мръсотия, на чистия въздух, на малката си градинка, на разходките по обвитата в зеленина Прайъри Клоуз, на това, че щеше да се храни в най-добрите хотели. Щеше да довърши своя роман до вълнуващия му край, да пише, заслушана в песента на птиците.
Но ореолът на луксозната светая светих много скоро започна да избледнява и на петия ден е вече едва забележим. Тишината на това място опъва нервите й; всяка сутрин се буди много по-рано, отколкото й се е случвало някога на Силвър Стрийт, заобиколена от гробната тишина, царяща в предградията, заобиколена от невидими съседи, които със същия успех биха могли да бъдат мъртви. На дневна светлина малката й градинка се оказва потънала в сенки и разположена под уличното ниво, оградена отвсякъде с желязна ограда, завършваща с шипове. Ако надникне като къртица над розовите храсти, вижда каменния бордюр на тротоара, по който като че ли никой никога не минава, независимо от часа. О, да, една-единствена сутрин тя чу гласове — плътни мъжки гласове, и дори изтича към прозореца, за да чуе какво си говорят, но мъжете се оказаха чужденци.
Всяка сутрин тя се измива и се облича, и после вече няма какво да прави; книгите, с които Уилям е напълнил библиотеката — колкото да не е празна, са посветени на парфюмерийната технология, в тях пише разни неща за стриване, прибиране на цвета и дестилация, които не я интересуват ни най-малко… Тя трябва да допише романа си, разбира се, и ще го стори веднага след като пристигнат сандъците. Но кога ще пристигнат те? Когато Уилям Ракъм нареди. Междувременно тя прекарва удивително голяма част от времето си в банята.
Възможността да се храни в хотелите по „Мерилебоун Стрийт“, която й се струваше толкова привлекателна първоначално, не оправда очакванията на Шугър. Като начало, всеки път, когато излезе от къщата, тя се бои, че Уилям ще почука на вратата точно в мига, когато тя сяда да закусва или да обядва. Освен това храната в „Уорик“ и „Олдсуърт“ не е кой знае колко хубава, пък и там няма такива сладкиши, каквито харесва тя, сервират само бисквити от овесено брашно, които изобщо не стават за ядене. Освен това е убедена, че прислужниците в „Уорик“ я гледат странно и си шушукат, докато тя се преструва, че не се интересува от нищо друго, освен от омлета или херингата. А що се отнася до „Олдсуърт“ — Божичко, само като си припомни изражението на онзи келнер, когато му поиска допълнително сметана! Откъде би могла да знае, че само една паднала жена би си поискала допълнително сметана! Не, тя не може да стъпи отново там — никога, освен ако не я съпровожда Уилям…
Какво, в името Божие, го задържа толкова време? Може би е идвал през онзи ден, когато тя отиде в дома на госпожа Кастауей — беше отлагала това посещение много дълго именно от страх да не се размине с него. Може би, заради тези нейни излизания — за да яде или да си купува от близките магазини шоколад, минерална вода и нови чаршафи, са се разминавали вече кой знае колко пъти!
Най-сетне, слава Богу, на шестия ден не идва Уилям, но й идва мензисът. Колкото и досадно нещо да е месечното кръвотечение, настроението на Шугър значително се подобрява — мрачните облаци се вдигат от бъдещето, и тя най-сетне вижда пътя напред.
Това, което трябва да стори, е да подреди така нещата, че за Ракъм да бъде невъзможно да се отърве от нея, и то още преди изобщо да му е минала през ума подобна мисъл. Тя трябва да се вплете в тъканта на живота му като неразделна негова част, така че той да не я възприема като приятна възможност за прекарване на свободното време, а като приятел, да му е скъпа — като сестра. Разбира се, за да си извоюва такова място в живота му, тя трябва да знае всичко, наистина всичко за Уилям Ракъм; трябва да го познава по-добре, отколкото го познава собствената му жена, по-добре, отколкото той сам познава себе си.