Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Търговските кораби от остров Нарин най-сетне бяха пристигнали — пет кораба, плаващи в група под флаговете на Биранкор и Порте Олива. Отплавали бяха седем. Липсващите два се бяха отделили от групата, било заради буря, било по собствен избор, било заради пиратска атака. Можеше да пристигнат след ден, след седмица — или никога. На доковете под Ситрин търговци чакаха изтръпнали, затаили дъх в надежда и страх. Чакаха корабите да се приближат достатъчно, за да ги разпознаят. А после, хвърлеха ли котва корабите в пристанището, късметлиите щяха да се качат на тях, за да прегледат договорите и товарителниците, да теглят чертата и да разберат дали и колко са спечелили. Другите, чиито кораби не се бяха завърнали с групата, щяха да чакат на доковете или в пристанищните кръчми и да разпитват моряците за новини.
А после, след като капитаните докладваха на инвеститорите, след като докерите разтовареха стоката и я прекараха до складовете, след като трескавите дни на пазарлъци и разплащания преминеха над Порте Олива като вятър над вода, щеше да дойде време за подготовка, за нови пазарлъци, за нови договори. За плаването догодина. Корабостроителниците щяха да приемат корабите за ремонт. Новите инвеститори щяха да предложат договори и условия на капитаните. А Идериго Белинд Сиден, губернатор на Порте Олива, щеше да се консултира с капитаните и водачите на гилдии и благосклонно да приеме предложенията, които щяха да превърнат града от обикновено пристанище в център на морската търговия за поколения напред.
А в ръката си, написано със зелено мастило върху хартия гладка като бита сметана, Ситрин държеше писмото, което ѝ забраняваше да участва във всичко това. Разгъна го за пореден път. Беше кодирано, разбира се, но Ситрин беше прекарала достатъчно време над счетоводните тефтери и банковата кореспонденция на магистър Иманиел, за да разчете с лекота шифъра.
„Магистра Ситрин бел Саркор, незабавно прекратете всякакви преговори и търговия от наше име. Парин Кларк, старши ревизор и представител на холдинговото дружество, ще дойде при вас веднага щом това стане възможно. Дотогава нямате право да сключвате договори, да приемате депозити и да отпускате кредити. Тези условия не подлежат на обсъждане.“
Беше подписано лично от Коме Медеан. Почеркът на стареца бе накъсан и разкривен от подаграта. Не беше показала писмото на никого. Пристигнало беше преди осем дни и оттогава Ситрин водеше жестока вътрешна борба. Това беше първото нареждане, което получаваше от холдинговото дружество, и отговаряше напълно на очакванията ѝ. Ревизорът щеше да дойде, точно както го беше планирала в началото. Щеше да прибере активите на ванайския клон, които Ситрин беше спасила. Всичките ѝ мечти да вдъхне нов живот на клона, да го насочва така, както лоцманите щяха да поведат търговските кораби към тихите води на пристанището, щяха да рухнат. А тя щеше да се върне към истинската си същност. Не каруцарчето Таг, не контрабандистът, който се плаши от собствената си сянка, не магистра Ситрин. Просто Ситрин, но без Безел, Кам и магистър Иманиел. Без Ванаи.
Вариант, който, с цялото ѝ уважение, предпочиташе да избегне.
С тих дъх, който не можеше да се класира дори за въздишка, Ситрин скъса писмото на две. После още веднъж, и още веднъж. Когато парченцата станаха толкова малки, че не можеше да ги скъса повече, ги пусна през ръба на дигата. Гледаше ги как се въртят в малки спирали и падат.
Лодките на лоцманите се бяха струпали около търговските кораби. Ситрин си представи как мъжете в тях крещят на капитаните, а те им крещят на свой ред. Скоро първият кораб навлезе в последния, най-кратък етап от своето ежегодно плаване. Тя им обърна гръб и тръгна към банката си.
Входната врата беше отворена да улови поне част от прохладата на морския бриз. Ситрин влезе и Хлебарката скочи стреснато, сякаш го е сварила да прави нещо нередно. Зад него Ярдем се протегна и се прозя шумно.
— Къде беше? — попита я капитан Уестер.
— Ходих да видя как пристигат търговските кораби. Целият град се е изсипал на пристанището — каза тя. Чувстваше се необяснимо екзалтирана. Шеметна почти.
— Е, твоят кафевар вече ни препрати трима души, които са идвали в кафенето да те търсят от сутринта.
— Ти какво им каза?
— Че си заета, но че би трябвало следобед да си на разположение — отвърна Уестер. — Излъгал ли съм ги?
— Ти? Никога — каза тя и се засмя на подозрението, свъсило лицето му.
Въпреки жегата за срещата в губернаторския дворец Ситрин облече тъмносиня рокля с дълги ръкави и висока якичка. Косата си беше прибрала под мека шапчица, прикрепена със сребърна фиба, която беше сред последните бижута, останали ѝ от ванайския товар. Облеклото ѝ би било по-подходящо за хладен есенен ден и роклята лепнеше неприятно по гърба ѝ, но мисълта да се появи в нещо по-разголено пред Кахуар Ем не ѝ беше по вкуса. А да сложи колието или брошката, които той ѝ беше подарил, определено би било проява на лош вкус.