Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Младият ловджия кимна, но не каза нищо.
— Слушам те — подкани го Досън.
— С ваше разрешение, сър. Това е неразумно. Най-трудно е да пролееш кръв първия път, а това вече стана. С всеки следващ път е все по-лесно.
— Знам, но тя си го е навила на пръста.
— Пратете мен вместо нея.
— Пращам те заедно с нея — каза Досън. — Джори още е в столицата. Той ще ти даде по-ясна представа как стоят нещата. Ти успя да защитиш мен, когато започна всичко това. Разчитам, че ще защитиш и жена ми.
Двамата стояха един до друг. Някъде зад тях се чуха гласове. Майстор кучкарят навикваше чирака си. Ловджиите се смееха на нещо. Всичко това идваше сякаш от друг свят. Свят от недалечното минало, когато животът беше по-добър, по-безопасен, преди всичко да се обърка.
— И косъм няма да падне от главата ѝ, милорд — каза Винсен Коу: — Ще я пазя с цената на живота си.
Три дни след като Клара замина с откритата карета, която ги беше докарала от Камнипол, следвана от Винсен Коу на кон, пристигнаха нежеланите гости.
Парещата жега на деня беше прогонила Досън от имението и той търсеше прохлада в зимната градина. Сега, извън сезона си, зимната градина изглеждаше посърнала. Храстчетата, които щяха да се отрупат с цветове в късите дни на годината, приличаха на жилави бурени. Три от кучетата на Досън лежаха умърлушени в жегата със затворени очи и изплезени езици. Остъклената къщичка беше отворена. Затвореха ли я, бързо щеше да се нажежи като пещ. Градината спеше и чакаше времето си, а когато зимата дойдеше, щеше да се прероди за пореден път.
Дотогава и Клара щеше да се е върнала. Досън и преди се беше делил от нея, разбира се. Той си имаше задължения в двора, да не говорим за ловните експедиции. Тя си имаше свой кръг от приятелки и задължението да надзирава многобройната прислуга. Ала сега, когато Клара го беше оставила, за да замине по работа, самотата незнайно защо му тежеше повече от обикновено. Будеше се рано сутрин и се чудеше какво ли прави жена му в момента. Вечер си лягаше с мисълта за нея, как влиза от будоара си, пълна с новини, прозрения или обикновени женски клюки. През останалото време се стараеше да не мисли за Клара, за Фелдин Маас и за вероятността някой да я оплете в интригите си и да я използва срещу самия него.
— Лорд Калиам.
Млада слугиня дартинка, наскоро постъпила на служба в имението. Очите ѝ горяха като на всички от нейната раса.
— Какво има?
— Един човек моли да го приемете, милорд. Парин Кларк, сър.
— Не го познавам — каза Досън, но миг по-късно се сети. Бледноликият банкер от Северобреж, съблазнителят на Канл Даскелин. Досън стана. Кучетата се надигнаха в краката му, заскимтяха и взеха да местят поглед от господаря си към слугинята и обратно. — Сам ли е?
Очите на момичето се разшириха, сякаш и то беше усетило напрежението на лорда и на кучетата.
— Дошъл е с ескорт, сър. Колар и лакеи. С личен слуга.
— Къде е?
— В малката дневна, милорд.
— Кажи му, че ще го приема след малко — нареди Досън. — Занеси му бира и хляб, настани хората му в столовата на прислугата и кажи на личната ми охрана да дойде.
Когато вратите на малката дневна се отвориха, бледноликият вдигна поглед и се изправи да посрещне Досън. Фактът, че той водеше след себе си четирима мечоносци с кожени доспехи, никак не го впечатли. Пресният хляб на таблата беше отхапан веднъж, а халбата бира изглеждаше недокосната.
— Барон Остерлинг — поздрави банкерът с поклон. — Благодаря, че ме приехте. Поднасям извиненията си, че пристигам без предизвестие.
— Сега какво, вие ли изпълнявате поръчки на Канл Даскелин, или той изпълнява вашите?
— Аз изпълнявам неговите. Ситуацията в двора е деликатна. Той искаше да ви информира за положението, но няма вяра на куриери, а и някои неща е по-добре да не се записват черно на бяло.
— И затова ми праща кукловода от Северобреж?
Банкерът замълча. Една доловима руменина обагри страните му, но те все пак се разтегнаха в обичайната любезна усмивка.
— Милорд, не ме разбирайте погрешно, но мисля, че има едно-две неща, които е добре да изясним. Аз съм поданик на Северобреж, но не съм член на двора и не съм тук по заръка на своя крал. Представлявам Медеанската банка и никой друг.
— Значи шпионин без кралство. Още по-зле.
— Моля за извинение, милорд — каза банкерът. — Виждам, че не съм добре дошъл. Моля да ми простите натрапничеството.
Поклони се ниско и тръгна към вратата, отнасяйки със себе си Камнипол и кралския двор. „Само защото не ти харесва, не значи, че е трудно.“ Така му беше казала Клара, преди да замине.