Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Чакайте — каза Досън и си пое дълбоко дъх. — Коя беше с най-хубавата рокля на трижди проклетия бал?
— Моля?
— Дошли сте тук, за да свършите нещо — каза Досън. — А се държите като страхливец, който подвива опашка при първата по-остра дума. Седнете. Слушам ви.
Парин Кларк се върна и седна. Очите му изглеждаха по-тъмни, лицето му беше безизразно като на човек, който играе карти при висок залог.
— Нямам нищо против вас — каза Досън, седна срещу него от другата страна на масичката и си отчупи от коричката на хляба. — Нищо лично. Имам проблем с професията ви.
— Аз съм човекът, когото Коме Медеан изпраща, когато възникне проблем — отвърна Парин Кларк. — Нито повече, нито по-малко.
— Вие творите хаос — каза Досън, тихо и без намерение да се заяжда. — Вие сте от хората, които правят бедняците богаташи и богаташите — бедняци. Йерархията и редът не означават нищо за вашего брата, но значат всичко за хора като мен. Не вас презирам. А онова, което представлявате.
Банкерът преплете пръсти пред коляното си.
— Ще чуете ли какви новини нося, милорд? Въпреки мнението си за мен?
— Да.
Близо час банкерът описва без бързане и излишни емоции картинката на бавното свлачище, разклащащо основите на Камнипол. Разказът потвърди подозренията на Досън, че нежеланието на Симеон да обяви настойник на сина си е резултат от страха му да не размъти водата още повече. Уважението към трона му се разклащало все повече и от всички страни. Даскелин и съюзниците му се мъчели да го подкрепят всячески, но дори в редиците на лоялните започвало да се чувства напрежение. Исандриан и Клин кротували прогонени, но Фелдин Маас бил навсякъде. Сякаш изобщо не спял този човек. И навсякъде разправял една и съща история — че нападението на наемниците било инсценирано, за да изпадне Къртин Исандриан в немилост и принц Астер да не му бъде даден за повереник. Любимият довод на Маас бил, че навременната поява на войниците от Ванаи била част от грижливо подготвената театрална постановка.
— Режисирана от мен — добави Досън.
— Не само от вас, но иначе — да.
— Лъжи, от началото до края — каза Досън.
— Не всички му вярват. Но има и такива, които вярват.
Досън потърка чело. Денят свършваше, слънцето аленееше на хоризонта. Оправдаваха се най-лошите му опасения. И Клара беше в центъра на всичко това. Преди оптимистичният ѝ план изглеждаше рискован. Сега, след новините от столицата, изглеждаше чисто и просто наивен. Ех, ако банкерът беше дошъл преди седмица… Сега беше вече късно. Миналото не подлежеше на промяна.
— Симеон? — попита Досън. — Той добре ли е?
— Напрежението му се отразява зле — каза Парин Кларк. — И на него, а струва ми се, и на сина му.
— Мисля, че не смъртта ни убива, а страхът — каза Досън. — Какви са новините от Астерилхолд?
— От свои източници знам, че Маас поддържа контакт с неколцина влиятелни мъже в тамошния двор. Получил е заем в злато и обещания за подкрепа.
— Значи събира армия.
— Така е.
— А Канл?
— Опитва се и той да направи същото.
— Колко време имаме, преди да се стигне до истинска битка?
— Това никой не може да предскаже, милорд. Ако действате предпазливо и извадите късмет, може би никога няма да се стигне до това.
— Едва ли. — Досън поклати глава. — Астерилхолд ни притиска от едната страна, вие от другата.
— Не е така, милорд — възрази банкерът. — И двамата знаем, че дойдох тук с надеждата да спечеля предимство за банката си, а няма какво да спечелим от една гражданска война в Антеа. Ако се стигне дотам, ние няма да вземем страна. Направих каквото можах като представител на Медеанската банка. Няма да се връщам в Камнипол.
Досън изправи гръб. Банкерът отново се усмихваше и този път усмивката му подозрително намирисваше на жалостивост.
— Изоставили сте Даскелин? Сега?
— Антеа е голямо и богато кралство — каза Парин Кларк, — но моят работодател играе в по-голям мащаб. Искрено ви желая късмет, но Антеа си е ваша. Не е моя. Аз поемам на юг.
— На юг? Какво толкова има на юг, че да е по-важно от кризата в Камнипол?
— Една нередност в Порте Олива, която изисква вниманието ми.
Ситрин
Ситрин стоеше на дигата. Градът се разстилаше зад нея, морският простор и небето се ширеха отпред, докъдето ѝ стигаше погледът. Там, където светлите плитки води на залива се сливаха с океанското тъмно, имаше пет кораба. Високите мачти се издигаха от водата като дървета. Прибраните платна удебеляваха реите. Малките плоскодънки на рибарската флотилия се прибираха трескаво към брега, за да освободят път на десетките лодки на лоцманите, които се надпреварваха кой пръв ще стигне до корабите и ще има честта да ги въведе в пристанището на Порте Олива.