Върховното кралство [Наследникът]

С риск да се покаже непредпазлив.

Това несъмнено щеше да е от полза с някой друг, но не и с Форланд, който с право беше смятан за един от най-добрите рицари в Ансгорн, и Лорн вече се убеждаваше, че репутацията му не е преувеличена. Форланд не само беше изключителен боец. Беше и добър стратег и веднага щом усети, че ръката на Лорн започна да се уморява, не се задоволи само да отбива ударите, но започна да напада, така че блокира скандката на противника си.

Ударът беше жесток.

Лорн за малко не изпусна меча си, докато ръката му отхвърча назад и го оголи странично. Форланд нанесе удар. Лорн ловко го избягна, опита се да нападне, но неуспешно. Форланд удари пак и този път засегна Лорн по хълбока. Мечът на Форланд се удари в нагръдника на бронята в същото време, когато Лорн стоварваше скандката върху рамото на Форланд. Беше удар, който отсича ръка, но също като Лорн, и Форланд беше спасен от бронята си. Скандката изкриви нараменника му, но не успя да го разцепи. Графът се олюля, зашеметен от удара.

И Лорн не беше по-добре.

Двамата противници се отдалечиха един от друг — разтърсени и вече задъхани.

Предпазливо, заплашително, те очертаха въображаем кръг с дебнещи стъпки, без да се изпускат от очи — колкото да си поемат въздух. После Лорн скочи и атаката се поднови, още по-ожесточена. Лорн и Форланд нанасяха и отбиваха удари, нападаха и се отбраняваха. Бяха се преценили взаимно и знаеха, че са равни. Графът имаше предимство като сила, но Лорн го компенсираше като гъвкавост. Разликата беше в опита и в издръжливостта. Или в интелекта и в хладнокръвието.

Нападения, отблъсквания, отпори — Лорн и Форланд се биеха според правилата, но нищо не си спестяваха. Подлъгваха се, залагаха си капани, не се колебаеха да използват юмруци или рамене. Нанасяха си ужасни удари, които понякога попадаха точно в целта и щяха да ги убият, ако не бяха доспехите им. Особено Форланд разчиташе много на своята ризница и оставяше без отпор атаките, които преценяваше, че не могат да пронижат бронята му. По този начин можеше да нанася удари, когато някой друг би парирал, и принуждаваше Лорн непрекъснато да се защитава. А Лорн използваше малкия си щит, за да отбива атаките, вместо да ги блокира, защото тежкият меч на графа много скоро можеше да разбие щита. Надяваше се противникът му да се умори и да допусне грешка, но онзи изобщо не отслабваше. А Лорн губеше силите си. Ефекта от безсънната нощ започваше да се чувства. Задушаваше се под шлема си, а потта изгаряше очите му.