Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Кой, тогава?
Телсин го подмина и стъпи на подиума. Под краката ѝ изхрущя стъкло. Когато Уакс вдигна глава, видя, че стои пред празния пиедестал, зяпнала от ужас.
— Как? — промърмори.
МеЛаан поклати глава.
— Какво би направила ти, ако тайно беше решила да откраднеш съкровището? Да оставиш стаята зейнала, така че да разберат всички или да заредиш капаните отново и да се измъкнеш скришом?
„Не“, помисли си Уакс. Да презареди капаните? Не беше вероятно. Хвърли поглед на чичо си, който беше застинал с лулата в ръка, втренчен в пиедестала и явно кипящ от гняв. Явно беше изненадан.
Или пък беше просто преструвка? Възможно ли беше да е нагласил това, след като беше откраднал Оковите, за да го заблуди? Уакс избърса праха от едно парче стъкло, после го пусна и си избра едно по-голямо, от ъглите на похлупака. Огледа го изпитателно, после взе друго парче и го задели встрани.
— Какво разочарование — каза Едуорн.
Изглеждаше искрено обезпокоен.
„Не е бил той“, помисли си Уакс, докато обтягаше една от ресните на мъглопелерината си, за да измери с дължината му парчето стъкло. „Не, това ще е по-назад…“.
Изправи се, а думите на останалите заглъхнаха като далечен шум в ушите му, докато разглеждаше предполагаемото хранилище на Оковите на Скръбта. Малък, увенчан с кадифе пиедестал, замръзнал във времето.
— Предполагам, че няма какво повече да се направи — каза Едуорн. — Време е да приключваме, тогава.
Уакс се завъртя и мигновено насочи пистолета си. Не към Едуорн, а към сестра си.
Тя се втренчи в него с ръка, застинала в джоба. После бавно извади отвътре един пистолет. Откъде го беше взела? Той не можеше да го усети. Беше от алуминий.
— Телсин — проговори Уакс дрезгаво.
Едуорн нямаше да дойде тук без двоен агент на своя страна. Беше най-логично да е тя. Но… Покварата да го тръшне.
— Съжалявам, Уаксилий — каза тя.
— Не го прави — настоя той.
Поколеба се. Твърде дълго. Тя вдигна пистолета.
Той стреля. Тя направи същото. Неговият куршум се отклони по пътя си към нея, Тласнат аломантически. Но нейният — от алуминий — го улучи точно под шията.
Мараси действа, преди дори да има време да помисли. Пушката ѝ вече беше насочена към Костюма и тя стреля. Каквото и да се случваше, нямаше да навреди, ако той умреше.
За съжаление, нейният куршум също се отклони и не го улучи. Оръжието изхвърча назад от ръцете ѝ. Костюма ѝ се усмихна с вбесяващо спокойствие.
Застаналият пред пиедестала Уаксилий заекна назад. Бяха го улучили точно в основата на шията, до ключицата. Опита се да се задържи на крака, но Телсин го простреля втори път, в стомаха. Уаксилий се свлече на земята, търколи се по стълбите надолу към подножието на подиума и простена.
Едуорн беше аломант.
Телсин беше част от Котерията.
Мараси отново реагира, преди да осъзнае какво прави. Уейн беше скочил към Костюма, но той понесе удара на фехтоваческото бастунче, без да трепне, след което вдигна собствения си обкован с метал бастун и го Тласна в Уейн.
Уейн полетя към Мараси, а фехтоваческите му бастунчета изтракаха на пода. Изръмжа, когато се стовари на земята — в същия миг, когато Мараси се опита да се хвърли върху Костюма. Ако успееше да хване само него в сфера, Уейн може би щеше да може да…
Металният ѝ запас беше изчезнал. Уейн залитна зад нея, явно объркан в същата степен. Телсин беше хвърлила нещо между тях.
Малко метално кубче. Друга аломантична граната. Тя също беше аломант. В следващия момент подхвърли някаква торбичка към Костюма. Монети.
Уейн се окопити и скочи пак към Едуорн. Но той Тласна шепа монети. Уейн изруга и се сви, когато монетите се врязаха в тялото му. Мараси се втренчи ужасена в него. Някой изкрещя.
Шок. Не. Нямаше да се остави да изпадне в шок. Хвърли се върху Костюма, но той я запрати настрани с небрежен жест. Успя да стисне плата на ризата му за миг, докато падаше, но се изплъзна от пръстите ѝ. Главата ѝ се удари в камъните, когато се стовари на пода.
Макар и замаяна, успя да различи Уаксилий, който се изправи несигурно на крака. Залиташе, облян в кръв, докато Телсин стреляше отново. После се втурна напред: но не към вратата или към Костюма. Хукна към дъното на помещението, далеч от всичко. Натам нямаше нищо, освен ъгъла на стаята; щеше да се озове в капан…
Подът хлътна и Уаксилий пропадна в ямата.
Падналият наблизо Уейн се изправи на крака.
— Не му давай да се изправи! — извика Костюма, обстрелвайки Уейн с монети.
Застаналата върху подиума, Телсин стреля по Уейн. Не беше кой знае колко добър стрелец, но с обединени усилия, двамата с Едуорн успяха да улучат няколко пъти.