Пепел от светове

Обхваналата целия свят паника и продължаващата заплаха от сблъсъци с парчета от Луната бяха докарали населението до ръба на анархията и хората подемаха вика срещу председателя с истински жар. Макар че не спираше да произнася пламенни речи, крал Рори не можеше да заблуди никого. Всъщност след разрушаването на Луната и чудовищните метеорни сблъсъци вече почти никой не го слушаше.

След пристигането на крал Питър и неговите помощници от Конфедерацията не можеше да има по-подходящо време за смяна на правителството. Патрик чувстваше, че отбелязва истински напредък, но все пак протестите не можеха да постигнат кой знае какво. Това обаче не можеше да спре нито него, нито Зет. С връзките и парите на баба си Патрик разполагаше със стабилна платформа, макар и за малко. Харесваше му да е народен герой, но знаеше, че всеки ден му е назаем.

Осигурен от външни сензори и автоматични аларми, той се бе подготвил да се изплъзне при първия признак на опасност и точно в това се състоеше първата му сериозна грешка.

Тъй като в имението бяха само той и Зет, Патрик остана изумен от силата, изпратена срещу тях: четиристотин войници, четиринадесет оръдейни кораба, шест големи земни нападателни машини. Очакваше поне предупреждение от няколко минути, но чистачите връхлетяха светкавично. Още през първата минута една ракета взриви „Циганин“ на малката частна площадка за приземяване; още няколко експлозии взривиха съседния хангар и всички превозни средства на Морийн. Космическата яхта, напълнена с гориво и припаси и готова да отпътува, сега представляваше само димяща купчина отломки. Патрик и Зет разчитаха да се изплъзнат от преследвачите си с подсилените си от скитниците двигатели, но сега план Б, В и Г също бяха осуетени. Главорезите на председателя действаха извънредно методично.

— Съжалявам, че те забърках в това — обърна се Патрик към Зет, докато войниците се тълпяха около къщата, чупеха прозорци и влизаха през всеки възможен вход. Изстреляха няколко ракети по стените, очевидно, за да сплашат домакините.

Зет се престори на невъзмутима.

— Ако ме беше оставил на Терок, щеше да си навлечеш далеч повече неприятности от сегашните.

Войниците ги завариха в стаята за новини, зад барикадирана врата. В мига, в който бе приел, че е невъзможно да избягат, Патрик бе решил да предаде цялото нападение на живо, така че хората да видят с очите си безобразията на чистачите — още материал за протестите. Надяваше се, без да е убеден, че войниците на Ханзата може да се въздържат поне малко, ако знаят, че действията им се предават пряко. На председателя Венцеслас обаче не му пукаше за реакциите на обществеността. Хората можеха да крещят колкото си щат, но той правеше каквото си иска.

Облечените в тъмни униформи войници разбиха вратата и нахлуха в стаята. Патрик с изненада видя, че ги води фанатичната Шейла Андез, сега със знаци на полковник. Тя сякаш едва се сдържаше да не го заплюе в лицето.