Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
— Ето я любимата ми помощничка. Имам нещо за теб.
Той й подаде малко плоско пакетче.
— Какво е това? — попита Силви.
— Малко подаръче за добър елф. Замяна на онова, което съсипах.
Силви повдигна вежди, после се усмихна и се пъхна зад завесата, за да отвори подаръка.
В пакетчето имаше чифт мрежести чорапи, черни и копринени, за да подменят съдрания
чорапогащник. Към тях имаше и дантелен колан с жартиери. Много по-секси от
чорапогащника. Идеята да обуе чорапите изпълни Силви с вълнение. Краката й затрепераха
от нетърпение. Дядо Коледа не можеше да направи нещо повече от вчера и тя искаше да го
под-разни още малко.
Преоблече се в почивката си, овлажнявайки се при мисълта, че носи само чорапи и къса
пола. Беше облякла и червено сатенено бюстие. Реши да съблече ризата и да я прибере в
шкафчето си. Остави незакопчани трите горни копчета на жакетчето, но нищо повече. Не
можеше да изглежда прекалено курвенски.
Останалата част от вечерта бе заета от тълпи хлапета и Силви успя да предложи на Дядо
Коледа съблазнителната гледка едва няколко пъти. Молът започна да се опразва и затвориха
къта на Северния полюс. Прибраха подаръците, спуснаха завесата и угасиха лампите.
Всички си тръгнаха и Силви се канеше да отиде да се преоблече. Поседна за момент на една
от масите и отпи глътка вода. В същия миг влезе Дядо Коледа.
Сърцето й подскочи, когато той спря, погледна я и тръгна към нея. Какво ли щеше да
направи?
Той започна да сваля ръкавиците си и каза:
— Любимият ми елф. Хареса ли ти подаръкът ми?
Приближи се, застана точно пред нея и я докосна.
Тя вече не се чувстваше толкова дръзка и отговори бързо:
— Да, благодаря. Много мило.
— Носиш ли ги?
Преди да успее да отговори, той разтвори краката й с коляно и стисна бедрата й под
полата. Прокара ръка по вътрешността на бедрото й. Пръстите му погъделичкаха плътта над
чорапите. Силви се опита да го забави.
— Защо не си свалиш брадата и корема?
Той се ухили, а ледените му сини очи заблестяха.
— Какво те кара да мислиш, че не са истински? — попита и ръката му се плъзна нагоре
между краката й.
Силви прехапа долната си устна, когато докосна къдриците по интимните й части.
— Никой няма такава коса — изстена тя.
Той се приближи, доколкото му позволяваше масата.
— Но не искаш да отвориш подаръка си прекалено рано, нали?
Завъртя таза си и разтвори краката й още по-широко. Силви усети, че се хлъзва и остави
чашата си настрани. Сграбчи го за раменете, без да знае дали го прави, за да се задържи, или
да го привлече към себе си. Дръпна я към ръба на масата. Тя не падна само защото бе обвила
крака около него, а той държеше задника й.
Силви запротестира, когато Дядо Коледа притисна устните и изкуствената си брада към
лицето й, но после усети горещината между срамните си устни. Твърдата глава на члена му
се плъзна по клитора й, изпълвайки я с диво желание.
Тя се забори със себе си. Кой беше този човек под брадата и червения костюм? Можеше
да е кой ли не. Смотанякът в лабораторията, където работеше, пощаджията й, ядосаният
съсед, който живееше на долния етаж. Но рационалните й мисли се изпариха благодарение
на хлъзгавото удоволствие, което напираше към влагалището й. А и не беше ли още по-
възбуждащо да не познаваш истинското лице на мъжа, който ще те чука? Освен това сама бе
започнала цялото приключение.
Той я дръпна към себе си, стиснал задника й. Силви ахна, после изстена, загубвайки
битката с изкушението. Обутите й в копринени чорапи крака се сключиха около кръста на
Дядо Коледа. Той я повдигна от масата и бавно вкара дебелия си член в мокрото й
влагалище. Тя се плъзна надолу, вагиналните й мускули се стегнаха и той също изстена.
Набучена на пениса му, Силви увисна на врата му за миг, заровила лице в бялата коса.
Под нея усети аромат на мускус, земя и дървета. Див, здрав аромат. Изстена и се повдигна на
коравия прът, за да се спусне отново надолу.
Позата не бе лесна, но той я държеше и й помагаше да се издига и плъзга надолу. Силви
трепереше от усилието и възбудата.
— Няма ли да ни заключат в мола? — изстена тя, но бързо се предаде на свирепата
страст.
Нагоре-надолу, нагоре-надолу, отново и отново. Горещината от търкането овлажни и
двамата с нейните сокове. Силви дръпна косата и брадата му, но не видя нищо, заслепена от
похот и желание. Дядо Коледа продължи да тласка диво. Дъхът и потта им се сляха, също и