Робинята

но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе разрешавала на Пепино дори да я

подстриже.

На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана си и й остави белези.

Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон“, тя не разбра почти нищо от

филма, тъй като непрестанно се мъчеше да се настани удобно в поза, която да не й напомня

за наказанието предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали, силни както

винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва след като роди първото си дете.

Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му призна, че мензисът й е

започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее, ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на

Пепино да я люби в такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и ценни

спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръцете й зад гърба, бутна я на пода,

навлажни със слюнка члена си и ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от

болка и той й запуши устата със собствените й бикини и продължи да я чука безмилостно.

Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с Пепино в леглото, го бе уверила, че никога

нямаше да се съгласи да прави анален секс с него или с когото и да било друг. Знаеше, че

това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре познато. Никога не бе

мислила, че толкова лесно ще скъса с миналото си.

По-късно, докато лежаха неподвижно, лошият мъж каза;

— Следващата седмица ще продължа обучението ти. Ще те заведа в един клуб, където

ще гледам как ще те чука напълно непознат, мое сладко италианско момиченце.

Джули не отговори. Когато излезе от апартамента, той взе ключовете й от чантата и я

заключи вътре. Намираха се на петия етаж и нямаше изход. Джули въздъхна.