Робинята

Лошият мъж нямаше проблеми да свали младата италианка. Притежаваше богат опит и

подмамваща елегантност. А и тя още страдаше за Пепино и бе лесна и уязвима плячка.

Първият й любовник я бе предупредил, че никой мъж никога нямаше да я обича силно като

него, нито да я докосва със същата нежност. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че бе прав. Но

пък бе адски лесно да падне в ръцете на французина, за да продължи живота си. Беше

наясно, че той иска само да я изчука и да я използва, но засега това бе достатъчно добро за

Джули. Чувстваше се изгубена, а бурният секс бе добър начин да погребеш миналото и

болката. Новият мъж нямаше да я обича, той бе просто приключение. Защо не? Това беше

Париж, нали? А пролетта скоро щеше да бъде заменена от лятото и тя не можеше да понесе

мисълта да се върне в Рим, да започне да учи за доктората си и отново да бъде издържана от

баща си.

Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж още няколко месеца.

Последваха протести и свирепи разправии, но тя бе свикнала да манипулира мама и татко.

Увери ги, че вече е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.

— Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми — каза им не за първи път.

— Имаш ли нужда от пари? — попита баща й.

— Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница — излъга тя.

Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с внос и износ) й нареди да

се нанесе при него и Джули прие. Не можеше да остане при Флора, без да й разкаже за

новата си връзка.

Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща топлината му, да се събужда до

голото тяло до себе си. И да се чувства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети

отново коравия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в устата си, да чуе

стоновете на мъжа, когато той се празнеше и крещеше мръсотии или религиозни епитети, да

усети горещите вълни, заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко това й

напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше рибешка физиономия в мига на

оргазма, а само отчуждено задоволство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но

се оттегляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като на предмет.

През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на работа. Джули проучваше

Париж и попиваше аромата на града, разхождайки се с дълги неравни крачки. За първи път

от години отново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която живееше из

улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи, мотаейки се по кафенетата с банда

приятели или сама. В Белвил тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси.