Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
шкафчето, което се отваряше с ключа. Пакетът бе анонимен и не прекалено обемист. Тя
купи вестник „Либерасион“ и небрежно уви с него пакета. Тръгна към станцията на метрото
и хвана влака обратно до „Одеон“. В стаята си разопакова пакета и стисна пистолета „Зиг
Зауер“. Любимото й оръжие. Идеално.
Италианката винаги бе предпочитала по-възрастни мъже. Някои от приятелите и
състудентите й в Римския университет вечно се шегуваха, че очевидно е имала проблеми с
баща си. И наистина, отношенията й с татенцето гастроентеролог бяха доста напрегнати,
колебаещи се между обич и кипящ гняв. Но все пак той я бе разглезил ужасно.
Момчетата на нейната възраст изглеждаха смотани и несръчни, безинтересни, груби и
тъжно предвидими. Тя инстинктивно отблъскваше допира им. Не че сама знаеше какво
точно иска.
Винаги когато я питаха за плановете й за бъдещето, тя отговаряше шеговито (или пък
не), че възнамерява да се омъжи за посланик и да има много деца. Когато Пепино, името, с
което наричаше много по-стария си любовник чужденец, за да не могат родителите й да го
идентифицират, я разпитваше за това, тя добавяше, че посланикът трябва да е чернокож,
едър и силен мъж, не само по размери, но и като личност. Пепино се усмихваше безмълвно,
издавайки собствените си страхове и предразсъдъци, и й казваше, че ще затрие
възможностите си, ако се превърне в обикновена съпруга. Все пак това бе млада жена, която
на двайсет и две години имаше степен по езикознание, говореше пет езика и със сигурност
би станала страхотна журналистка или чуждестранна кореспондентка един ден.
Връзката й с мъжа, когото тя и приятелите й наричаха Пепино, продължи над една
година и той бе първият, когото бе изчукала. За нейна изненада, той й бе станал не само
любовник, но и учител по секс. Беше едновременно невероятно нежен и грубо агресивен. За
първи път се бе натъкнала на мъж, който я разбираше толкова добре, че имаха едва ли не
телепатична връзка, когато бяха разделени. Но пък бе два пъти по-стар от нея, живееше в
друга страна и бе женен, което изостряше копнежа и ревността й до лудост. Любовта им бе
красива, но травмираща. Накрая принудителната раздяла вече не можеше да бъде успокоена
с телефонни разговори, имейли и думи. За да запази нормалността си, тя бе задължена да
скъса с него, макар да го обичаше. Предстояха й цял живот приключения и какво ли не още,
а той вече бе изживял своя. Сега беше нейното време. Решението беше болезнено и той
естествено го прие зле. Не че нейното състояние бе много по-добро. Чувстваше се
разкъсвана от съмнения, болка и съжаление, припомняйки си дните и нощите с него,
шокиращата им интимност, удоволствието, усложненията, радостта и тъмнината.
Безсънните нощи и безмълвната мъка я следваха и през деня и тя се съгласи да посети една
от приятелките си от Лисабон, която живееше в Париж. Иронично, тъй като Париж бе
градът, където Пепино винаги бе искал да я заведе.
Беше влажна пролет и досаден дъжд обсипваше паветата в Латинския квартал с тъжна
меланхолия. Флора бе отишла в къщата на баба си и дядо си в провинцията, оставяйки
италианката сама за няколко дни. Отначало тя очакваше този момент с нетърпение, по вече
се чувстваше ужасно самотна. Когато не беше заета с изучаването на града, спомените не я
оставяха на мира.
Седеше и четеше книга на Итало Калвино на терасата на „Двете маймуни“, пиеше кафе
и наблюдаваше минувачите — елегантни жени, младежи, които изглеждаха сладки, но със
сигурност щяха да се окажат скучни — когато чу съблазнителния глас на лошия мъж над
рамото си.
— Това е чудесна книга, госпожице — каза той. — Завиждам ви, че я четете за първи
път. Наистина.
Джули вдигна очи към него. Изглеждаше по-възрастен. Не можеше да е не е така.
Корнелия предпочиташе невежеството. Работата си беше работа и бе по-разумно да не е
наясно с мрачните причини, когато получаваше задача.
Дали мишената бе откраднала от някого, измамила, излъгала, убила, предала? Нямаше
значение.
Корнелия знаеше, че сърцето й е ледено. Това улесняваше работата й, не че си търсеше
оправдание. Убиваше и невинни, и виновни с еднаква лекота. Не търсеше причините.
Беше получила тънко досие за мишената си в Париж, половин дузина страници с
информация за навиците му и местата, които посещава редовно, както и няколко снимки.
Всичко бе прибрано в кафявия плик, пъхнат между черните й кашмирени пуловери в куфара.