Робинята

На следващия ден Силви обу черен мрежест чорапогащник за по-добър контраст с

маслинената й кожа и не носеше бельо. Беше едва вторник и още нямаха работа, така че

доколко можеше да изкуси Дядо Коледа? Трябваше да внимава — можеше да не се окаже

забавната игра, която искаше.

Следобед, след като Силви се замота около Дядо Коледа няколко пъти, навеждайки се,

за да му покаже нещо повече от мрежестите чорапи, те трябваше да позират за групова

снимка с цел реклама. Ашли, Йън и Джанин ги нямаше, така че щяха да са само Кевин,

Майкъл и Силви. Фотографът пристигна точно след натоварения обеден час и започна да ги

насочва към местата им. Искаше игрива снимка и помоли Кевин да се облегне на лявото

рамо на Дядо Коледа с протегнат подарък. Майкъл коленичи в краката на Дядо Коледа, а

Силви седна на дясното му коляно, наведена напред. Ръката на Дядо Коледа я придържаше

на мястото й и тя осъзна, че всъщност ръката му стискаше бедрото й.

Докато фотографът ги разполагаше, Силви усети пръстите на Дядо Коледа по бедрото

си. Нямаше бельо, а и мрежестият чорапогащник не представляваше истинска бариера, така

че по крайниците й се разпростря приятна топлина. Пръстът на Дядо Коледа се мушна в

мрежата, съдра дупка в нея и се насочи към влажното й влагалище. Силви не смееше да

помръдне, за да не привлече внимание, но Дядо Коледа беше хитър. Той изчака фотографът

да се заеме с останалите, преди да зарови по-дълбоко.

— Добре, приятели, последна снимка. Ти — посочи той Силви, — остани си на мястото

и обвий ръка около врата на Дядо Коледа. Залепи бузата си в неговата и се усмихни широко.

Докато Силви притискаше буза към пухкавата брада на Дядо Коледа, пръстът му се

плъзна в нея. Изскимтяването й беше недоловимо и тя прошепна:

— О, Дядо Коледа…

Фотографът щракна последната снимка и всички, с изключение на Дядо Коледа, се

изправиха. Силви усети бавното измъкване на пръста му, когато се надигна. Тя потръпна, все

още завладяна от удоволствието. Дядо Коледа я изгледа небрежно, облиза пръста си и извика

весело:

— Хо, хо, хо.

Силви се пъхна зад завесата, тъй като Майкъл щеше да прекара следващата смяна

отпред с Дядо Коледа. Тя сграбчи Кевин за ръка и попита:

— Сигурен ли си, че никога не си виждал Дядо Коледа без костюма?

Дяволита усмивка озари лицето на Кевин.

— Ами той е весел… има бяла коса…

Тя го плясна по ръката.

— Не, умнико. Говоря за човека, който играе Дядо Коледа. Имаш ли представа как

изглежда под костюма?

Кевин я изгледа любопитно.

— Съжалявам, скъпа, той винаги се преоблича най-късно и обикновено сме изчезнали

по времето, когато сваля загадката. И какво точно проверяваш в списъка си?

Тя сви рамене.

— Всъщност нищо. Просто съм любопитна.

— Лошо или добро момиче? — засмя се Кевин и тръгна да вземе няколко подаръка.